Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Донесете леденостудени кърпи, за да я свестя. По-бързо! Само й е прилошало от изненада!
Няколко слугини хукнаха да изпълнят заповедта. Мери се помъчи да върне съзнанието на майка си. Зарастърсва я, като й говореше, но тя не се съвзе. Мери почна да губи надежда. Твърде добре разбираше, че Маргарет от седмици е изпаднала в някакво особено състояние и здравето й е подкопано. Цялото й облекчение се изпари. Маргарет беше твърде уязвима. Мери я плесна леко по лицето. Очите на Маргарет се отвориха.
— Слава богу! — извика Мери.
Маргарет погледна дъщеря си. Очите й бяха изпълнени със сълзи. Те рукнаха като порой и заляха бузите й. Клепките й се спуснаха, но сълзите продължиха да се изливат и тя се сви на кълбо. Не издаде и звук.
Мери прегърна майка си. Беше побеляла от страх. Залюля я леко, докато Маргарет беззвучно плачеше.
— Донесете ми вино и валериан — каза спокойно Мери. — И повикайте двама души. Трябва да отнесем кралицата в леглото.
Един или два часа по-късно, Мери не беше сигурна точно колко време е изминало, Маргарет отвори очи. Погледът й бе насочен към Мери.
— Знаех си — изрече тя прегракнало. Думите й едва се чуваха.
Мери беше толкова загрижена за майка си, че нямаше време да мисли за вестта за бащината й смърт. Сега стисна силно ръцете й и се наведе над нея.
— Мамо, трябва да бъдеш силна. Трябва да хапнеш малко от овесената каша, която направи Джейн. Моля те.
— Трябва да се помоля — каза Маргарет. — Помогни ми да стана. Трябва да се помоля за душата на баща ти.
Мери разбра, че майка й иска да отиде в параклиса.
— Не, мамо — заяви категорично тя. — Отец Джозеф ще дойде тук. Той е на долния етаж.
Маргарет се отпусна на възглавниците и затвори очи. Устните и се раздвижиха в мълчалива молитва. Мери хукна към вратата. Зад нея чакаха всички придворни дами на Маргарет. Те обичаха от все сърце своята кралица, както впрочем и всички, които познаваха Маргарет. Лицата им бяха печални и бледи от тревога. Като чу заповедта на Мери, лейди Матилда се втурна по стълбите да повика свещеника.
Мери се върна край леглото на майка си и коленичи до него. Не желаеше да мисли, че гибелта на Малкълм е дело на войниците на мъжа й. Нямаше сили за това. Не биваше да мисли за това. Трябваше да се погрижи за майка си. Обузда мислите си с невероятно усилие.
Свещеникът влезе в стаята. Той също беше дългогодишен приятел и съветник на кралицата. Когато отец Джозеф се втурна към леглото, Мери се изправи. Маргарет отвори очи.
— Получил ли е Малкълм последно причастие?
Мери прочете тъжната истина в очите на свещеника, докато той лъжеше Маргарет, за да облекчи болката й.
Докато Маргарет се молеше безмълвно със свещеника, Мери се измъкна тихомълком от стаята. Облегна се на стената в коридора. Дамите на майка й я наобиколиха и я заляха с градушка от прошепнати въпроси.
Мери ги разблъска. Знаеше, че загрижеността им е непресторена и че всички до една се боят много за кралицата си. Но тя не знаеше отговора и на един техен въпрос. Не знаеше какво да им каже. Слезе някак си на долния етаж.
Младежът, който им беше съобщил вестта за смъртта на Малкълм, седеше на една маса в голямата зала и ядеше лакомо. Мери седна на пейката до него. Повдигна й се при вида на храната.
— Нима това е истина? — промълви дрезгаво тя. — Наистина ли Малкълм е мъртъв?
Младежът блъсна чинията си настрана. Сините му очи бяха пълни със сълзи.
— Войската му беше нападната в гръб. А след това му отрязаха пътя към неговите хора. Това не биваше да се случва.
Пратеникът гледаше настрани.
Мери сграбчи ръката му със сила, която не беше и подозирала, че притежава.
— Чия войска го нападна?
— На Нортъмбърланд.
Мери усети, че й се завива свят. Масата заплува пред очите й. Стивън ли бе повел атаката, която бе погубила Малкълм? Той ли е бил?
— Принцесо — изрече пресипнало пратеникът. — Има и още нещо.
Мери разтърка очите си. Надяваше се зрението й да се проясни. Масата пак си беше както преди, но целият свят й стана като в мъгла.
— Не — каза тя, — не бива да има още.
Той облиза устните си.
— Раниха Едуард.
— Не! — Мери стисна масата, за да не залитне и падне на земята. — Той не е…
— Раната е лоша. Но беше жив, когато тръгвах за насам.
— Той ще живее — изрече уверено Мери. Затвори очи. Този път й се зави свят от облекчение. — Никой проклет норманин нямаше да убие Ед — С мъка се удържа да не почне пак да трепери. Няма да изпада в истерия точно сега. — А… Олнуик?
— Отблъснаха ни при Кумбрия. Положението се промени. Намираме се отново на мястото, където бяхме преди — изрече мрачно момчето. — Още се води битка за Карлайл. Но сега вече без Малкълм и без Едуард…