Цивилна кампания

— А ето и нещо по-свежо.

Крачетата и тялото на втората буболечка също бяха лаченочерни, но закърнелите крила бяха по-закръглени, като ветрила. Извити райета в цветовете на дъгата следваха едно след друго, от виолетово в центъра, през синьо, зелено, жълто и оранжево, до червено в краищата.

— О, това определено е по-добре! — възкликна Мартя. — Даже си е направо хубаво.

— Не мисля, че следващият модел ще е много практичен — продължи Екатерин, — но исках да ви покажа целия набор от възможности.

В първия момент Марк взе изображението за току-що разцъфтяла розова пъпка. Телцето на буболечката беше в матовозелено с нежно червено по ръбчетата. Закърнелите крила приличаха на розови листенца, в нежно бледожълто, тук-там с розов оттенък като по страните на срамежливо девойче. Коремчето също беше в жълто и се сливаше с цвета отгоре до степен на неразличимост. Ъглите и косъмчетата на крачетата бяха подчертани в малки притъпени трънчета.

— О! Оооо! — рече Карийн и очите й се разшириха. — Искам тази! Гласувам за тази!

Енрике изглеждаше направо зашеметен, с провиснала долна челюст.

— Божке. Да, може да се направи…

— Този модел би могъл да се окаже подходящ за — предполагам така бихте ги нарекли — фермерските или стационарните буболечки — каза Екатерин. — Крилата-венчелистчета обаче може да се окажат твърде деликатни и неудобни за свободните буболечки, тези, които сами трябва да си търсят храна. Може да се разкъсат и повредят. Но докато работех, ми хрумна, че на един по-късен етап може да въведете няколко модела, а не само един. Различни пакети, може би, за различните варианти на микробен синтез.

— Точно така — каза Енрике. — Точно така.

— Ето и последния — каза Екатерин и зададе командата.

Крачетата и тялото на буболечката бяха в наситено, искрящо синьо. Двете закърнели половинки се разтвориха, а после се събраха във формата на сълза. Центърът им беше в яркожълто, преливащо в наситено оранжево-червено, после в светлосиньо, оттам в тъмносиньо, което завършваше с кант от потрепващо многоцветие като дъга. Коремчето, което почти не се виждаше, беше в богато тъмночервено. Създанието приличаше на пламък, на факла в здрача, на скъпоценен камък в корона. Четиримата зрители се наведоха едновременно напред и насмалко да паднат от столовете си. Мартя дори протегна ръка. Екатерин се усмихна сдържано.

— Аууу — проточи Карийн. — Виж, това се казва великолепна буболечка!

— Нали точно това си поръча — промърмори Екатерин. Зададе някаква команда на комтаблото и статичната буболечка оживя. Закърнелите крила се разтвориха и нежните крица отдолу заискриха в дантела от светлина, като червени искри над огън.

— Ако Енрике измисли начин крилцата да флуоресцират на подходящата вълнова дължина, биха могли да светят в тъмното. Група такива буболечки би представлявала доста зрелищна гледка.

Енрике се наведе оживено напред.

— Виж, това се казва идея! Така ще е много по-лесно да ги ловиш на места с лошо осветление… Но ще е за сметка на значимо количество биоенергия, което ще се отрази на количеството масло, което произвеждат.