Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Майлс сигурно още дори не беше станал. Иван послушно обеща на съвестта си, че по-късно пак ще опита да се свърже и че ако и тогава не успее, довечера ще си навлече лично задника в замъка Воркосиган и ще говори с Майлс. Въздъхна, навлече туниката на непарадната си зелена униформа и тръгна към Императорския дворец и задълженията си.
Марк позвъни на вратата на семейство Вортис, пристъпи от крак на крак и изскърца със зъби от тревога. Енрике се оглеждаше очарован. Висок, слаб и стреснат по природа, ескобарецът караше Марк да се чувства като тлъста жаба. Трябваше по-рано да се замисли за нелепата картинка, която представляваха двамата един до друг… Екатерин отвори вратата и се усмихна гостоприемно.
— Лорд Марк, Енрике. Заповядайте. — Влязоха в хладния вестибюл, което беше добре дошло след нетърпимата следобедна жега навън.
— Благодаря — пламенно рече Марк. — Толкова много благодаря за това, мадам Ворсоасон… Екатерин… задето уреди тази среща. Благодаря ти. Благодаря ти. Нямаш представа колко много означава това за мен.
— За бога, не на мен трябва да благодариш. Идеята беше на Карийн.
— Тя тук ли е? — Марк се заоглежда за любимата си.
— Да, двете с Мартя дойдоха преди няколко минути. Насам… — Екатерин ги поведе надясно, в претъпкан с книги кабинет.
Карийн и сестра й седяха пред комтаблото. Карийн беше прекрасна, макар устните й да бяха стиснати, както и юмруците. Вдигна глава при появата им и се усмихна. Марк се хвърли напред, спря, измънка нечленоразделно името й и сграбчи ръцете й. Тя също стисна неговите.
— Вече ми е разрешено да говоря с теб — каза Карийн и тръсна сърдито глава, — но само по работа. Не знам от какво толкова ги е страх. Ако искам да ти пристана, трябва просто да изляза от къщи и да извървя шест пресечки.
— Аз, аз… по-добре да не казвам нищо в такъв случай. — Марк пусна неохотно ръцете й и отстъпи крачка назад. Очите му я изпиваха, сякаш беше вода в пустиня. Имаше уморен и напрегнат вид, но иначе изглеждаше добре.
— А ти добре ли си? — Тя го огледа изпитателно.
— Добре съм. Засега. — Марк й върна една увехнала усмивка и погледна бегло към Мартя. — Здрасти, Мартя. Ти какво правиш тук?
— Аз съм официалната придружителка — уведоми го тя с гримаса не по-малко сърдита от тази на сестра й. — На същия принцип като да сложиш охрана при сградата, след като конете вече са откраднати. Виж, ако ме бяха изпратили на Бета, можеше и да има някаква полза. За мен, най-малкото.
Енрике се сгъна на стола до Мартя и каза с наскърбен тон:
— Ти знаеше ли, че майката на лорд Марк е била капитан от Бетанския изследователски корпус?
— Леля Корделия ли? — Мартя сви рамене. — Да.
— Капитан от Бетанския астрономически изследователски корпус! И никой не си направи труда да го спомене! Капитан от изследователския корпус! И никой да не ми каже.
Мартя го изгледа неразбиращо.
— Важно ли е?
— Дали било важно?! Важно е! Ама и вие сте едни!
— Било е преди трийсет години, Енрике — уморено вметна Марк. От два дни слушаше вариации по темата. Графинята се беше сдобила с още един поклонник в лицето на Енрике. Новият му култ определено му беше спасил живота от посегателствата на другите единоверци в домакинството след инцидента с канализацията.
Енрике стисна ръце между коленете си и впери поглед във въздуха над главата си.
— Дадох й да прочете дисертацията ми.
Карийн попита ококорено:
— Тя разбра ли нещо от нея?
— Естествено, че разбра! Била е командир от Бетанския изследователски корпус, за бога! Имаш ли някаква представа как ги подбират там, какво умеят тези хора? Ако бях завършил аспирантурата си с почести, вместо с онова глупаво недоразумение с ареста, можех да се надявам, само да се надявам, да ми приемат молбата: а дори и тогава не бих имал никакъв шанс да преборя всичките бетански кандидати, ако не бяха извънпланетарните им квоти, които осигуряват няколко места за небетанци — пламенно възкликна Енрике. — Каза, че ще препоръча работата ми на вниманието на вицекраля. Каза също, че сонетът ми е много оригинален. Съчиних наум една секстина в нейна чест, докато ловях буболечки, но не ми остана време да я запиша. Капитан от Корпуса!
— Това не е… нещото, с което леля Корделия е най-известна, на Бараяр поне — отбеляза Мартя след кратък размисъл.
— Тя си губи времето тук. Всички жени си губят времето тук. — Енрике се намуси. Мартя се завъртя към него заедно със стола си и му отправи неразгадаем поглед, придружен от вдигнати вежди.