Цивилна кампания

— О! — Лицето на Иван просветна. — Браво на нея.

Явно жената отказваше на всички. Вече имаше неоспоримо доказателство, че любовният провал на Майлс не е по вина на Иван, ура!

— След което Сигюр Ворбретен, представи си, разказа една тенденциозно изопачена версия на организираната от Майлс вечеря, допълнена с живо описание на това как мадам Ворсоасон избягала като ужилена след катастрофалното публично предложение на Майлс за женитба. — Биърли наклони глава встрани. — Дори и да приема версията на Доно за вярна, пак не разбирам какво го е прихванало Майлс. Винаги съм го смятал за достатъчно умел по женската част.

— Паникьоса се — каза Иван. — Поне аз така смятам. Бях в другия край на масата. — Замисли се за миг. — Случва се и на най-добрите. — Смръщи вежди. — Откъде, по дяволите, е разбрал Сигюр за цялата тази история? Аз поне не съм я разказвал на никого. Лорд Доно ли се е разприказвал?

— Каза само на мен, сигурен съм. Но не забравяй, че на въпросната вечеря са присъствали деветнайсет души. Плюс гвардейците и прислугата. Вече целият град говори за това и с всяко повтаряне историята зазвучава все по-драматично и пикантно, ако питаш мен.

На Иван не му беше трудно да си го представи. Не му беше трудно да си представи и как слухът стига до ушите на Майлс, без проблем си представяше и последствията. Примижа болезнено.

— Майлс… Майлс ще убие някого.

— Странно е, че го казваш точно ти. — Биърли отпи от кафето си и изгледа Иван с напълно лишени от изражение очи. — Като събереш комарското разследване на Майлс, смъртта на администратор Вореоасон, последвалото предложение за брак, което Майлс прави на вдовицата му, както и драматичният начин — според Сигюр, макар че Доно го описа по-скоро като изпълнен с достойнство, — по който тя го е отхвърлила на всеослушание, плюс пет ворски консерватори, които отдавна имат зъб на Арал Воркосиган и политическата му линия, възбудени с помощта на няколко бутилки вино от окръг Вормонкриеф, получаваш новородена теория с главно „т“. Която бе доразвита с главоломна скорост и пред очите ми прерасна в клевета с главно „к“. Беше направо очарователно.

— О, мамка му! — прошепна Иван.

Биърли го изгледа втренчено.

— Значи схващаш за какво ти говоря? Боже, Иване! Какви неочаквани дълбини откривам в теб. Ти можеш да си представиш разговора, а аз трябваше да го изтърпя от началото до края. Алексей дърдореше като латерна за проклетия мутант, който смеел да ухажва една ворска дама. Вормюир и неговото мнение колко дяволски удобно било съпругът й да загине в предполагаем инцидент посред разследването на Воркосиган. Сигюр и злополучната му реплика, че не били повдигнати никакви обвинения, при което граф Борис го изгледа, сякаш е жалко изоставено пале, какъвто той си е, и избоботи, че разбира се, че нямало да има — Воркосиган държали ИмпСи в подчинение от трийсет години и единственият въпрос бил дали съпругата и Воркосиган са действали заедно. При което Алексей скача в защита на любимата си — този човек определено не разбира от намеци — и я обявява за невинна и нищо неподозираща, докато непочтителното предложение на Воркосиган най-после не й отворило очите. Това, че избягала, било доказателство! Доказателство! Всъщност го повтори три пъти, но вече бе доста пиян — че тя, най-малкото, вече била осъзнала, че Майлс хитро се е отървал от любимия й съпруг, за да си разчисти пътя към нея, а тя би трябвало да знае най-добре, защото е била там. И можел да се обзаложи, че сега тя ще е склонна да преосмисли предложението му! Понеже Алексей е всепризнат глупак, лордовете не останаха напълно убедени от аргументите му, но все пак склониха да оправдаят вдовицата поради липса на доказателства и в името на семейната солидарност. И така нататък.