По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Ние не сме от ФБР — каза Кастило. — Ние сме от отдел Вътрешна сигурност.
Той подаде документите си на Халоран, който дълго ги изучава, а после им махна с ръка да го последват до масата, където подаде документите му и на съпругата си.
— Вътрешна сигурност — каза той.
— Говори с тях, още не си си научил урока — каза тя. — Аз няма да си отворя устата.
— О’кей — каза Халоран. — Да приключим по-бързо. Доста съм зает.
Седна отново на люлката.
— Сър — каза Милър, — не мисля, че капитан Макълхъни е изчезнал доброволно със самолета.
— Онези от ФБР мислеха, че е включил на автопилот и е насочил самолета към океана, а после е скочил през задната врата — каза Халоран. — Исусе, Пресвета Дево и Йосифе!
— Аз не мисля, че е станало така, сър — каза Милър.
— Е, но те мислят така и това казаха и на проклетата застрахователна компания!
— Които ни казаха, че няма да ни платят, докато „нещата не се изяснят“ — каза мисис Халоран. — А после ни дадоха трийсет дни да открием — какво беше, Тери?
— „Друг превозвач“ — каза Халоран. — С други думи, те закриха фирмата ни.
— Съжалявам да чуя това — каза Кастило.
— И защо ще съжалявате? — запита, все така неприятно, мисис Халоран.
— Защото е нечестно — каза Кастило.
— Е, а вие какво ще направите по въпроса? — каза Халоран. — Те са проклетото ФБР, а аз съм само дребен предприемач. На кого ще повярва застрахователната компания?
— Казахте — каза мисис Халоран, като посочи с пръст на шест инча от носа на Милър, — какво казахте, по дяволите? Че не вярвате Алекс да е направил доброволно това?
— Мисля, че трябва да обмислите неприятната вероятност капитан Макълхъни да е бил принуден да излети от „Куатро де Феверейро“ — каза Милър.
— Откъде? — запита мисис Халоран.
— Така се казва летището в Луанда — каза Халоран, а после се обърна към Милър: — А вие откъде знаете?
— Името на летището, мисис Халоран — каза Милър, — означава „четвърти февруари“. А това е денят, когато Ангола е получила независимостта си от Португалия.
— И какво от това, по дяволите! — отговори тя.
— Аз бях там, мадам, когато самолетът излетя — каза Милър.
— Били сте там? — не повярва тя.
— Да, мадам — каза той и й показа документите си. — Аз съм офицер от армията. Бях помощник военен аташе в Луанда.
— Мисля, казахте, че сте от Вътрешна сигурност?
— Исусе, Мери-Елизабет, престани да се караш! — сряза я Халоран. Взе документите на Милър от ръката на съпругата си, разгледа ги и ги върна на Милър.
— Майор, ха? И казвате, че сте били там, когато самолетът излетял?
— Да, бях на летището — каза Милър. — Видях го да излита. А после, когато ние, посолството имам предвид, разбрахме, че не се е подчинил на заповедите да се върне на летището, бях изпратен в хотела, за да разбера нещо за капитан Макълхъни. Управителят на хотела ми показа стаята му. Беше повече от ясно, че не е взел никакъв багаж със себе си. Дори нищо не беше опаковал…
— Което ви накара да повярвате какво? — прекъсна го Халоран.
— Мисля, че някой го е накарал да пилотира самолета — каза Милър.
— Като например кой?
— Като например някой, който е искал да го използва за части — каза Милър.
— Да — каза Халоран. — И така, какво правите тук, майоре?
— Аз съм временно прикрепен към Вътрешна сигурност, за да се постараем да открием какво всъщност се е случило със самолета. И с капитан Макълхъни.
— И каква е вашата теория, господин помощник-аташе или какъвто там казахте, че сте? Какво се е случило с брат ми?
— Все още не знам нищо със сигурност, мадам — каза Милър.
— Накарали са го да откара самолета до желаното от тях място и после са го убили — каза Халоран.
— Как въобще можеш да си помислиш нещо такова? — запита го мисис Халоран.
— Само се съобразявам с фактите, нищо повече — каза Халоран.
— Просто не знаем нищо със сигурност — каза Милър.
— И се питаме дали има някаква връзка с Филаделфия — каза Кастило.
— Какво означава това? — запита мисис Халоран иззад носната кърпичка, в която кихаше.
— Означава, че самолетът беше там повече от година — каза Милър. — Може би някой оттук, дори някой, който работи за „Лийз Еър“, е знаел, че е готов за полет…
— Глупости — каза мисис Халоран. — Надявам се, че виждаш накъде клони той, Тери? Опитва се да ни накара да признаем, че сме казали на някого, че самолетът е готов да бъде отвлечен. И той ще го открадне, а ние ще вземем застраховката.
— Това просто не е вярно, мисис Халоран — каза Кастило.
Мисис Халоран изсумтя.