По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Но може би трябва да отидете и да си поговорите с тях. Ще изпратя един от хората си с вас — каза Крамер.
— В това има смисъл — каза Милър. — Благодарим ви.
— Коя е тази млада жена? — запита Кастило.
О’Брайън и Милър проследиха движението на главата му. Привлекателна млада жена в къса пола и пуловер, които не скриваха добре пистолета „Глок“ на кръста й, се беше навела над второто чекмедже на скрина с документите.
— Защо искаш да знаеш? — запита Крамер.
— Мисля, че я срещнах снощи — каза Кастило.
Видя изражението на Милър, което казваше: „Исусе Христе, Чарли! Извадихме късмет, че тези двамата имат симпатии към Специалните части, а сега ти и твоят непослушен пенис ще прецакате цялата работа!“
— Не е каквото си мислиш, Дик — каза Кастило в отговор на изражението му и последва ново изкривяване на лицето на Милър, което този път казваше: „О, глупости!“
— Шнайдер! — изгърмя гласът на Крамер. — Ела тук, моля!
Брюнетката се приближи до вратата на офиса и спря. Изражението на лицето й подсказа, че е изненадана от това, че вижда Кастило.
— Влез вътре, сержант! — нареди Крамер. — И затвори вратата!
— Да, сър — каза тя и се подчини.
— Разбирам, че си срещала този човек и преди — каза Крамер. — Но не ми се струва, че са ви представили един на друг както трябва. Сержант Бети Шнайдер, това е специален агент Кастило от Тайните служби. Сержант Шнайдер работи за капитан О’Брайън.
— Но той ми каза, че работи в петролния бизнес или както там се нарича.
— А ти какво му каза?
— Че чакам гаджето си — каза тя.
— Казала си му истината. Той има личната благословия на комисаря, както и моята.
— Тони Фриско и Кац Казаро хапваха сандвичи в бара на „Уоруик“ с двама типове от мафията на Кони Айлънд…
— Това е руската мафия, господин Кастило. Наистина, много приятни хора — обясни О’Брайън.
— Масата се подслушваше. Но те ме зяпаха, така че се наложи да си поприказвам с този господин.
— Научи ли нещо? — запита О’Брайън.
Тя поклати глава.
— Но се държаха достатъчно лошо, за да те притеснят, така ли?
— Да, сър.
— Което означава, че известно време О’Брайън няма да може да те използва на същото място — каза Крамер. — Нали така, Франк?
О’Брайън кимна.
— Което ще я постави на разположението на господин Кастило…
— Той каза, че се казва Касъл — каза тя.
— Имаш ли нещо против, Франк? — запита Крамер.
— Не. Шнайдер, докато не получиш други заповеди, ще помагаш на тези двама господа.
— Да, сър — каза тя.
— Предполага се, че трябва да са ни изпратили коли без отличителни знаци. Заведи господин Кастило и специален агент Милър до компанията „Лийз Еър“ на летището и на други места, където те, или ти, мислите, че трябва да се отиде. Ще изпълняваш всичките им молби. И няма да казваш на никого каква е задачата ти.
— А мога ли да запитам за какво е всичко това?
— Господин Кастило ще ти каже каквото трябва да знаеш, сержант — каза Крамер, после запита: — Имаш ли нещо против, Чарли?
— Не, всичко е наред, Холандецо. Много сме ти благодарни.
— И докато сте на летището, аз ще проуча как стои въпросът с другите хора, за които говорихме.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — каза Кастило.
— Знам — каза Крамер.
Кастило и Милър последваха Шнайдер вън от офиса.
— Ще отида да проверя дали разполагаме с кола — каза тя и прекоси стаята.
Когато се отдалечи достатъчно, за да не ги чува, Милър каза:
— Моля те, дръж пениса си в гащите, Чарли.
Капитан О’Брайън изгледа внимателно Кастило, но не направи никакъв коментар.
— Можете ли да се сетите за нещо, с което мога да ви помогна?
— Ще приемем с благодарност всяка информация, колкото и оскъдна да е тя — каза Милър.
XI.
(ЕДНО)
На Интърстейт 95
Филаделфия, Пенсилвания
09:15, 9 юни 2005
Колата без отличителни белези, която комисар Келог беше поръчал да им изпратят от Бюрото за борба с тероризма — доколкото Кастило можеше да прецени, тя беше същата като колата на комисаря — се движеше със скорост от десет мили в час над ограничението на скоростта по шосе I–95 по протежението на река Делауеър. Кастило беше на задната седалка. Милър го беше избутал с лакът и се беше настанил на предната.
— Наистина се надявам, че можеш да държиш устата си затворена, сержант Шнайдер — каза Кастило.
— Можеш да ме наричаш Бети, ако искаш — каза тя. — И, да, мога да държа устата си затворена.
— Ще бъда доволен, ако е така — каза Кастило. — Как мина срещата с гаджето ти снощи?
— Исусе Христе, Чарли! — каза Милър.