Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Студът, болката и умората му бяха предостатъчни, но те не можеха да се сравняват с налегналото го чувство за срам и вина. Именно то го смазваше все повече с всяка следваща крачка. Той беше изпратен с Ладисла, за да не допусне да се случи нещо лошо. Резултатът — катастрофа от неизмерима величина. Беше избита цяла дивизия. Колко деца останаха без бащи? Колко жени загубиха мъжете си? Да можеше да направи нещо повече, за стотен път си повтаряше наум Уест и свиваше изтръпнали ръце в юмруци. Да беше убедил принца да не минава реката, сега всички тези хора можеше да са още живи. Толкова много мъртви. Не знаеше да ги жали ли, или да им завижда.
— Стъпка по стъпка — промърмори под носа си, докато драпаше нагоре по склона.
Това е начинът. Стискаш здраво зъби, правиш колкото крачки трябва и можеш да стигнеш където и да било. Болезнена, изтощителна, смръзната и изпълнена с вина стъпка, а след нея нова. Какво друго да направиш?
В момента, в който изкачиха билото на хълма, принц Ладисла направи онова, което правеше горе-долу на всеки кръгъл час. Просна се на земята, облегнат в коренището на едно дърво.
— Полковник Уест, моля ви! — задъхано каза той и парата от дъха му обгърна пълното му лице. Над горната му устна лъщяха две струи сополи — приличаше на малко момченце. — Не мога повече! Кажете им… кажете им да спрат! Нямат милост!
Уест изруга под носа си. И без това северняците бяха достатъчно ядосани — вече почти не полагаха усилия да го скрият, но, от друга страна, Ладисла все още беше негов командир. Нещо повече, наследникът на трона. Уест не беше в позиция да му заповяда да стане.
— Три дървета! — прошепна той задъхан.
Възрастният войн го изгледа намръщено през рамо.
— Надявам се няма да искаш пак да спираме, момче.
— Налага се.
— Мътните да го вземат! Пак ли? Мекушави женчовци сте вие, южняците! Нищо чудно, че Бетод така яко ви срита задниците. Едно ще ти кажа, ако не се научите как се върви по време на марш, скоро пак ще ядете ритници!
— Моля те. Съвсем за малко.
Три дървета изгледа кръвнишки проснатия на земята принц и поклати глава с отвращение.
— Хубаво. Ще спрем за малко, ако това ще ви накара да се разбързате после. Но гледай да не свиквате много така, ясно? Не сме изминали и половината от пътя за днес, ако искаме да изпреварим Бетод. — Той тръгна напред, за да каже на Кучето.
Уест приклекна, размърда вкочанените пръсти на краката си и започна да духа в шепи. Искаше му се да легне също като Ладисла, но от горчив опит знаеше, че веднъж спреш ли, после тръгването е много по-тежко. Пайк и дъщеря му застанаха наблизо. Почти не се бяха задъхали от изкачването. Поредното доказателство, ако от подобно имаше нужда, че коването на желязо в наказателна колония, а не лекият живот, те подготвя най-успешно за изморителния път във враждебната пустош.
Ладисла като че ли прочете мислите му.
— Нямате представа колко трудно е това за мен! — натърти той.
— Не, разбира се — троснато отвърна Уест. Търпението му беше почти изчерпано. — Вие все пак мъкнете цялата тежест на шинела ми!
Принцът примигна озадачен, после заби очи в мократа земя и стисна заби.
— Прав сте. Съжалявам. Разбира се, напълно осъзнавам, че ви дължа живота си. Просто не съм свикнал с подобни неща. Въобще не съм свикнал. — Той подръпна протритите и омърляни ревери на шинела и се засмя горчиво. — Майка ми ме учеше, че човек винаги трябва да изглежда представително независимо от обстоятелствата. Чудя се какво ли щеше да каже, ако ме видеше сега.
Уест отбеляза наум, че все пак принцът не предложи да му върне шинела.
Ладисла сгуши глава между раменете си.
— Предполагам, трябва да поема част от вината за всичко това.
Част? Уест беше готов да му забие част от ботуша си.
— Трябваше да ви послушам, полковник. През цялото време го знаех. Предпазливостта е най-добрата политика по време на война, нали? Винаги съм вярвал в това. Оставих се онзи глупак Смънд да ме подведе. Какъв идиот само!
— Лорд Смънд плати с живота си — рече Уест.
— И жалко, че не го направи ден по-рано. Сега нямаше да сме в това положение! — устните на Ладисла се изкривиха. — Какво ще кажат за това у дома, как мислите, Уест? Какво ще кажат за мен хората сега?