Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Здравей, Нед.
Губернаторът се завъртя, в очите му се появи топлина.
— Чарлс! — Стисна ръката на приятеля си и го прегърна през рамото. — Благодаря, че се отзова на поканата ми. Добре зная колко си зает!
— За теб винаги ще намеря време, Нед.
— Благодаря, приятелю. Ще пийнеш ли нещо?
— С удоволствие.
Нед Брандън се насочи към бара, а Чарлс въздъхна и поклати глава. Умората у губернатора, негов близък приятел, беше съвсем видима. Някога гъстата му коса беше оредяла и посивяла, а тялото му — доста отпуснато. Двамата бяха на една възраст, но Нед изглеждаше поне с десет години по-стар. Чарлс мислено се поздрави за упоритостта, с която продължаваше да поддържа формата си. Три пъти седмично пробягваше по пет мили на ден и това оказваше своето влияние.
— Вдигам тост за следващия член на Конгреса от Калифорния! — усмихна се той и пое кристалната чаша.
Нед се усмихна, чукна се и отпи една солидна глътка.
— Благодаря. Казвай сега как вървят нещата…
— Засега добре. Програмата за набиране на средства се изпълнява.
— Отлично. Ти си един от малцината, които държат на дадената дума.
— Опитвам се.
— Да поседнем — рече губернаторът и махна с ръка към кожения диван в ъгъла на богато обзаведената дневна. — Както знаем, Винс ще се кандидатира за губернатор в момента, в който аз обявя, че освобождавам поста и се включвам в предизборната кампания за Сената.
— Така е — кимна Чарлс и размърда рамене под отлично скроеното сако на костюма си.
— А областният прокурор Рон Милър ще се кандидатира за мястото на Винс като федерален прокурор…
— Такива бяха плановете му — съгласи се Чарлс.
— Но тези рокади оставят празно едно място, което съвсем не е маловажно — отбеляза губернаторът. — Все още ли поддържаш становището, че най-подходяща за него е Кейт Александър?
— Абсолютно — кимна Чарлс и тъмните му очи изпитателно пробягаха по лицето на приятеля му. — Ти, какво, да не би да си променил мнението си?
— Доста хора мърморят — откровено отвърна губернаторът. — Никак не им е приятно, че едно толкова съблазнително място се предлага на жена. За него има достатъчно квалифицирани кандидати от силния пол…
Чарлс потисна обзелото го раздразнение и леко се приведе напред.
— В това отношение имам новини за теб, Нед… Събрах информация за двамата основни кандидати за поста и мога да те уверя, че тя е достатъчна не само да ги изтрие от предизборните списъци, но и да им коства сегашните длъжности! Ще я използвам без всякакво колебание, повярвай ми!
Губернаторът се облегна назад и остави чашата си на масата.
— Толкова ли много държиш на тази жена?
— Абсолютно. Ти прекрасно знаеш, че имаме нужда от повече компетентни жени в съдебната система. — Чарлс замълча, после многозначително добави: — Освен това ми дължиш…
— Достатъчно — прекъсна го Нед Брандън и лицето му пребледня. — Излишно е да ми напомняш…
— Значи считаме, че въпросът е уреден.
— А тя знае ли, че играеш толкова грубо?
— И да не знае, скоро ще разбере.
Гласът на Чарлс екна възбудено в слушалката:
— Кейт, обаждам се от колата. Имам добри новини. Може ли да се отбия?
— Разбира се.
Десет минути по-късно тя отвори на позвъняването му. Чарлс пристъпи в антрето, сграбчи я в прегръдката си и я завъртя.
— Хей, какво става? — засмя се Кейт.
— Идвам от среща с губернатора.
— Той е в града?
— Да. — Пусна я на пода и целуна връхчето на носа й.
— Какво иска от теб?
— Куп неща — усмихна се загадъчно той. — И между тях беше един важен въпрос… Попита дали все още съм на мнение, че ти си най-подходящият кандидат за мястото на областен прокурор…
— И ти какво отговори? — блеснаха очите на Кейт.
— Казах „твърдо не“ — направи мрачна физиономия той.
— Стига де! — смушка го тя.
Той я сграбчи в прегръдката си и прошепна:
— Казах му, че ще бъдеш най-страхотният областен прокурор в историята на този щат!
— Прекрасно! — притисна се в него тя.
Останаха няколко секунди така, после Чарлс се отдръпна и в очите му се появи тревога:
— Ти какво направи с Диксън?
— Поставих го на мястото му — отвърна с категоричен тон Кейт, макар че в душата й продължаваше да тлее съмнението. Хвана ръката му и го затегли към дневната. — Ела, искам да чуя точно какво сте си говорили с губернатора…