Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Много скоро получи отговор на този въпрос, Филип въздъхна и вдигна глава.
— Разбирам, че се срещаш с Гари Сътър…
Тя замръзна от изненада. Деликатен и възпитан, Филип съвсем не беше от хората, които си пъхат носа в личните работи на околните.
— Излизахме заедно няколко пъти — кимна тя.
— Сериозно ли е?
— Все още е рано да се каже — озадачено го погледна тя. — Но какво има?
Той видимо се поколеба, после тръсна глава.
— Обикновено аз дори не бих споменал подобно нещо, но… — По лицето му изби руменина. — След като двамата поддържате по-близки отношения…
В очите на Мадлин се появи любопитство. За пръв път го виждаше да търси най-точните думи.
— Продължавай — рече тя.
— Гари дойде при мен и пожела да говорим за теб…
— За мен? — недоверчиво го погледна тя.
— Да. Поддържа становището, че не си достатъчно подготвена за делото Д’Арси…
Тя замръзна от изненада.
— Какво по-точно каза?
— Че делото е изключително важно и изпълнено с подводни камъни… Че медиите ще го наблюдават отблизо…
— Е, и?
— Ние не бива да допускаме никакви грешки и за подобно дело ще ни трябва прокурор с повече опит…
— Препоръча ли някого? — потрепна гласът на Мадлин.
— Себе си. Твърди, че е по-опитен…
Лицето й стана бяло като платно.
— Не мога да повярвам!
— Аз също бях доста шокиран…
— Но защо би казал подобно нещо?
— Нямам представа. Помислих си, че ти ще знаеш отговора на този въпрос…
— За съжаление не е така — поклати глава тя, после веждите й замислено се присвиха. — А ти самият имаш ли резерви по отношение на мен, Филип?
— Никакви.
— Слава богу — въздъхна тя. Какво тогава е искал да постигне Гари?
— Той ревнува ли те? — сякаш отгатна мислите й Филип.
— В какъв смисъл? — Сърцето й рязко ускори ритъма си.
— В професионален.
— О… — Облекчението й обаче беше краткотрайно. — Не съм сигурна… — Потърси точните думи, не искаше да унижава Гари в очите на Филип. — Преди няколко дни бяхме на купон. Част от присъстващите ме познаха от телевизията и започнаха да задават въпроси. Знаеш как става… — По лицето й се плъзна бегла усмивка. — Гари се дръпна настрана, изглеждаше доста ядосан…
— Какво ти каза?
Спомнила си обвиненията на Гари, че е получила случая, защото Филип Уайт е влюбен в нея, тя усети как по лицето й избива лека руменина. Как би могла да признае подобно нещо?
— Нещо от сорта, че ти си имаш любимци…
— Ясно — замислено кимна Филип.
Мадлин пренебрегна предупредителните звънчета в главата си и продължи:
— Може би е искал да каже, че се тревожи за мен. Делото ще бъде под фокуса на медиите и прочие… — Замълча, просто не знаеше какво повече да каже.
— Добре — тръсна глава той. — Предполагам, че отдавам прекалено голямо значение на всичко това… Съжалявам, че го споменах пред теб…
— Аз пък се радвам, че го стори, Филип. Нали затова са приятелите…
— За нещастие често става така, че съперничеството убива приятелството.
— Зная — усмихна му се тя с храброст, която не изпитваше. Дълбоко в душата й се появи мрачното подозрение, че Гари май няма да се окаже човекът, за когото е мечтала…
Настанил се удобно на дивана в кабинета с дъбова ламперия, Франклин Манинг отметна вълненото одеяло от коленете си. Не обичаше да изглежда прекалено болен, когато синът му е наблизо, а той щеше да се появи всеки миг. Диксън винаги се опитваше да използва за своите цели влошеното здравословно състояние на баща си, а днес Франклин беше твърдо решен да държи юздите в свои ръце.
Очите му пробягаха из помещението, което винаги беше обичал. В камината пламтеше огън, по стените и отрупаните с книги лавици играеха червеникави отблясъци. Напоследък все му беше студено. Докторът казваше, че това се дължи на сърцето, което вече не изпомпва кръвта с някогашната сила. Ужасно е да остаряваш, помисли си мрачно Франклин. Особено когато бъдещето на фирмата е под въпрос. Предстоящата конфронтация го караше да се чувства още по-зле.
Над камината беше поставена стара семейна снимка. Двамата с Ирен бяха прегърнали Диксън и Ан, още съвсем деца. От гърдите му излетя тежка въздишка. Какво стана, господи? Защо ние с Диксън винаги сме на нож? На вратата се почука.