Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Здравей, татко — застана на прага Диксън. — Мама каза, че ще те намеря тук.
— Влизай, Диксън — отвърна Франклин и с неудоволствие установи, че гласът му прозвуча по-мрачно, отколкото би желал. — Сядай… — Изчака синът му да се настани в креслото и добави: — Преживях неприятен шок…
— Така ли?
— Научих за твърдението ти, че си видял новото завещание на Джеймс, при това в присъствието на двама свидетели.
— И?
Показалецът на Франклин се насочи към гърдите на Диксън.
— Кои са тези свидетели?
— Съжалявам, но не помня имената им, татко.
— Това са глупости и ти прекрасно го знаеш! — наежи се възрастният Манинг.
— Не ги помня — държеше на своето Диксън. — Просто не ми говореха нищо…
— Аз пък ще ти кажа нещо друго! Цялата тази работа е плод на твоите машинации! Опитваш се да поставиш Тео в положение, което брат му дори не е сънувал!
Десният клепач на Диксън започна да потрепва.
— Нищо подобно! Джеймс наистина беше решил да направи Тео свой наследник, така искаше да му предостави свободата да се разпорежда с „Д’Арси къмпани“ и фондацията.
— Много се съмнявам! — поклати глава Франклин. — Джеймс постепенно прехвърляше управлението на компанията върху Чарлс. Искаше да отдели повече време на сина си, а Чарлс беше единственият, на когото имаше пълно доверие.
— Може би Чарлс го е разочаровал! — сопнато рече Диксън.
Защо е толкова злобен по отношение на Чарлс, запита се Франклин. Някога бяха близки приятели… За съжаление отдавна, преди доста години. Очите му се спряха върху лицето на Диксън.
— Ще ме извиниш, но мисля, че в момента просто лъжеш!
— Всеки има право на мнение! — отвърна синът му и по шията му избиха алени петна.
— Виждам, че нямаш никакво намерение да проявиш разбиране и затова се налага да си изясним отношенията… — Франклин изпъна рамене и се изправи върху дивана. — Или незабавно ще ми дадеш имената на тези тайнствени свидетели, или…
— Ти какво, заплашваш ли ме? — почервеня Диксън.
— Точно така, заплашвам те! — изрева Франклин Манинг и стовари юмрук върху кожената седалка.
— Татко, сърцето ти!
— Затваряй си устата! — сряза го Франклин. — Или ще оттеглиш иска за оспорване на завещанието, или аз ще използвам целия си авторитет, за да осигуря президентското място на Чарлс!
— Защо вечно подкрепяш този Чарлс?
— Може би защото никога не ме е лъгал!
— Ха! Дано не се заблуждаваш!
Диксън прехапа устни и започна да съобразява. Много му се искаше да разкаже на баща си за сцената между Чарлс и Кейт, но си даваше сметка, че все още не разполага с твърди доказателства за връзката между тях. Освен това се безпокоеше, че Кейт наистина ще наруши професионалната етика, дори не му се искаше да си представи последиците от подобен акт. Не, много е рисковано… По-добре да изчака.
— Какво искаш да кажеш, Диксън? — изгледа го с тежък поглед Франклин.
— Искам да кажа, че Чарлс е двуличник и съвсем не е светецът, за който ти се представя…
— Надявах се, че ще остана неутрален, но ти ме лишаваш от избор.
Умът на Диксън бясно препускаше. Даде си сметка, че сега, на прага на успеха, няма никакъв смисъл да стига до разрив с баща си. Достатъчно беше да поддържа статуквото, докато Миндъл и останалите двама старши партньори решат какво ще правят. Може да излезе така, че помощта на баща му да стане излишна. Но въпреки това не бива да допуска Франклин открито да застане зад кандидатурата на Чарлс. Това е опасно, тъй като може да повлияе на останалите. Сега най-важното е да се печели време…
— Татко, позволи ми още веднъж да поговоря с Тео — прочисти гърлото си той. — Може би ще го убедя да се откаже от оспорването на завещанието…
— Вече няколко седмици те моля именно за това.
— Опитвах се, татко. Но Тео е упорит… — На устните му се появи бледа усмивка. — Но не се отказвам… Тео винаги се е вслушвал в съветите ми.
— Добре — кимна Франклин Манинг. — Дано да е така…
Чарлс беше въведен в луксозния апартамент на хотел „Сенчъри плаца“, запазен за губернатора Нед Брандън. Приятелят му стоеше с гръб към вратата, отправил поглед към прекрасната панорама зад прозореца.