Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
— Много хубаво — заяви тя и си каза, че вече е успяла окончателно да го заблуди. Сигурно се чудеше откъде се обажда жена му, дали самолетът й не се е забавил и дали вече се е прибрала вкъщи и е видяла всичко, което той й е надробил.
— Да, наистина — добави предпазливо Шейн. — Родителите ми също дойдоха с нас.
— Страхотно! — възкликна ентусиазирано тя. — Истинско семейно събиране. Толкова съжалявам, че не успях и аз да дойда с вас!
В гласа й се прокрадна сарказъм, но веднага след това вътрешно ахна, едва сега осъзнавайки с пълна сила значимостта на чутото. Всички бяха заминали без нея. Те не я искаха, не им пукаше за нея, не я желаеха със себе си! Сякаш беше единственото дете в класа, което не е поканено на рождения ден на съученичката си, само дето сега усещането беше хиляди пъти по-непоносимо. Болката я изкара от релси, пресуши всичките й съпротивителни сили.
Никога досега не й беше минавало през ум, че всички ще се наговорят да я изолират.
Приседна на ръба на леглото, опитвайки се да се овладее достатъчно, за да продължи разговора.
— И къде сте отседнали? — попита накрая с престорена веселост.
— Мама откри една специална, намалена оферта в „Брейкърс“ — отговори шепнешком Шейн. Незнайно защо прозвуча тъжно.
— О, да, „Брейкърс“! Чувала съм, че там е много хубаво.
— Ами, да. Имат три басейна — отвърна безпомощно той. Тя си пое дълбоко дъх, а носът й се изпълни с влагата на неизбежните сълзи. Стисна очи и уста, като че ли да се опита да задържи мъката вътре в себе си. — Уенди — обади се Шейн, — ти… ами… получи ли…
Няма да му позволи да я занимава с този въпрос — не и когато се чувстваше напълно сразена! Затова побърза да попита:
— Магда там ли е? Мога ли да говоря с нея? — И веднага си помисли колко е отвратително да молиш съпруга си да ти разреши да говориш с децата си.
— Вероятно вече е заспала… — започна той и тя се отпусна отчаяно на леглото. — Но ще отида да проверя — добави той, като че ли изпълнен със съжаление към нея.
— Ало? — достигна след малко до ушите й гласът на Магда, кадифен от съня и въпреки това удивително пораснал.
— Здравей, скъпа! Как си? — запита Уенди, като се постара да демонстрира най-добрия си майчински глас.
— Добре съм. Днес видяхме едно страхотно пони. Дълго е четиринадесет лакти и е тъмносиво. — Всичко това беше изречено с гордостта на новоизлюпения експерт.
— А ти добре ли си? Как са Тайлър и Клоуи?
— Тайлър непрекъснато повтаря, че също искал пони, но той е твърде малък, нали така, мамо? Би трябвало да почака да стане най-малко на десет. Като мен.
— Не знам, Магда…
— Дядо и баба също са тук.
— А къде е Клоуи?
— Спи в моето легло, а Тайлър спи с татко. А ти къде си, мамо? Вкъщи ли си?
— Аз съм в Ню Йорк — отговори Уенди, поколеба се, но после продължи: — Намирам се в един хотел. Татко ти е сменил бравата на апартамента, така че не успях да се прибера у дома.
— Ясно — изрече единствено Магда. И в тона на тази единствена думичка се съдържаше всичко. В нея беше тъгата, разбирането, съчувствието, страхът, безпомощността и едновременно с това отдалечеността от ситуацията. Очевидно дъщеря й знаеше всичко. Знаеше какво става и нямаше абсолютно никаква представа какво би трябвало да направи.
— Е, нищо, всичко ще се нареди — изрече уверено Уенди, превъзмогвайки желанието си да се облегне емоционално на своята дванадесетгодишна дъщеря, да изстиска от нея някаква информация, да я превърне в свой съучастник в тази драма срещу баща й — или по-точно казано, срещу нея самата. Чувстваше се много слаба и уязвима, но това си беше неин проблем — едно дете не би трябвало да успокоява родителите си.
— Така ли мислиш, мамо? — обади се Магда.
— Да, скъпа, така мисля — изчурулика тя с фалшив оптимизъм. — Кога се прибирате у дома?
— Утре, мамо — отговори Магда. А после, сякаш наистина й бе повярвала, извика: — Нямам търпение да видиш понито ми!
От гърлото на Уенди се откъсна неволно звук — подобно на изненаданото писукане на мишка в мига, в който капанът е щракнал зад нея. Преглътна тежко и каза:
— В такъв случай до утре. Утре сутринта пак ще ти се обадя.
— Довиждане, мамо!
Уенди върна слушалката на мястото й върху телефона. Единственото, за което беше в състояние да мисли, бе как Магда й бе казала, че няма търпение да й покаже понито си — а не, че няма търпение да види нея!