![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Макар че не бяха информирани за каквато и да е заплаха, гостите и служителите на Белия дом явно усещаха, че има някаква важна причина да бъдат преместени в тази зала.
В съзнанието на Роби отново изплуваха фрази от подслушания разговор в онзи хангар.
Не съм казал, че въпросното лице е западняк.
Внедряването му е отнело десетилетия.
Явно не ставаше въпрос за Джордж ван Бойрън. А самият Роби би трябвало да се досети, че има и втори човек.
Успя да зърне принца в ъгъла, обграден от плътна стена телохранители. Бързо огледа облеклото на гостите. Някои от тях носеха широки роби като самия принц, други бяха облечени в костюми. Принцът много приличаше на черната овца в кралското семейство — братовчед си Талал. И двамата дебели, и двамата прекомерно богати. Толкова много пари могат да причинят големи пакости, помисли си Роби. Светът би бил по-спокойно място без проклетите несметни богатства на някои хора.
Той извърна очи към другия край на помещението. Президентът почти не се виждаше зад плътната жива стена. Когато спечели изборите, косата му беше тъмна, но днес, три години по-късно, бе доста прошарена. Може би това бе истинската причина за името на тази сграда, помисли си Роби. Всичките ѝ обитатели се състаряваха в нея.
Стената около президента се състоеше от шестима агенти. Но въпреки това в нея имаше достатъчно пролуки за директна стрелба, особено ако нападателят се намираше достатъчно близо. Всеки от агентите беше с гръб към държавния глава и внимателно наблюдаваше залата. Роби потърси някой от тях с различно поведение, но никой не гледаше към президента. Това беше нормално. Бдителността им нямаше да намалее от никакви съобщения за преминала опасност. Те добре знаеха, че опасност винаги има.
Всички агенти гледаха навън. Вероятно стрелецът бе само един. Ако наистина бе така, значи късметът на Роби работеше. А в този миг той адски много се нуждаеше от късмет.
Продължи да бута количката из помещението. Провери още веднъж групата на престолонаследника в ъгъла. Ако заплахата се криеше в нея, улучването на президента щеше да бъде наистина трудна работа.
Насочи вниманието си към последната група. Тя се състоеше от служители на Белия дом и гости, струпали се в средата на трапезарията. Всички бяха облечени официално. Сред тях имаше доста чернокожи. Жените носеха шалове и сака, прикриващи голите им рамене. Някои от тях имаха чантички, които обаче бяха твърде малки, за да поберат пистолета на Ван Бойрън.
Мъжете стояха плътно един до друг, повечето облечени в смокинги. Но имаше и такива с обикновени костюми, в чиито джобове спокойно можеше да се побере 9-милиметров пистолет. Болшинството бяха бели и приличаха на западняци, макар че Роби не би се заклел в това. Сред тях обаче имаше поне десетина чужденци, пристигнали Бог знае откъде.
Той насочи цялото си внимание към тази група, разположена на равно разстояние от двамата държавници. Това беше най-разумната позиция за онези, които са решили да ги ликвидират. За целта щяха да са нужни наистина магически стрелкови умения — нещо, което не беше невъзможно за човек, който знае какво прави.
Аз бих могъл да се справя, помисли си той. Първият изстрел ще предизвика паника. Ако попадне в целта, фокусът неминуемо ще бъде насочен към жертвата. Тя ще се строполи на пода, а хората наоколо ще изпаднат в паника. Писъци, опити за бягство, търсене на укритие.
Но стрелбата с пистолет в толкова ограничено пространство нямаше как да остане незабелязана. Все някой щеше да идентифицира стрелеца. Агентите щяха да се втурнат напред. Част от гостите щяха да го сграбчат. Но при всички случаи той щеше да има възможност за още един изстрел.
В този ред на мисли Роби осъзна, че трябва да отгатне кой от двата обекта на покушението ще е първата мишена?
Президентът, разбира се. След това идва ред на принца.
Президентът беше приоритетната мишена. Ако стрелецът получеше възможност за втори изстрел, той несъмнено щеше да е насочен към престолонаследника.