Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
лоши. „Законът е суров, но е закон.” Колко пъти си го чувала? Колко пъти е трябвало да се
крием и да избягваме Клейва и Законите му, докато сме се мъчели да ги спасим? Кой ме
хвърли в затвора? Инквизиторката. Кой хвърли Саймън в затвора? Клейвът. Кой щеше да го
остави да изгори?
Сърцето на Клеъри бе започнало да бие лудешки. Да чува как познатият глас на Джейс
изрича тези думи изпиваше всяка капчица сила от костите й. Беше прав и едновременно с
това грешеше. Също като Валънтайн. А тя искаше да му повярва така, както никога не бе
искала да повярва на Валънтайн.
— Добре. Разбирам, че Клейвът е корумпиран. Но не виждам какво общо има това със
сключването на сделки с демони.
— Мисията ни е да унищожаваме демони — отговори й Себастиан. — Ала Клейвът е
насочил цялата си енергия към други задачи. Магическите бариери и все повече демони
проникват в нашия свят, а Клейвът продължава да си затваря очите. Отворихме врата далеч
на север, на остров Врангел, и ще подмамим демоните през нея с обещанието за новия
Бокал. Само че когато пролеят кръвта си в него, те ще бъдат унищожени. Вече сключих
подобни сделки с няколко Велики демона. Когато с Джейс ги убием, Клейвът ще се убеди, че
сме сила, с която трябва да се съобразяват. И тогава ще бъдат принудени да ни чуят.
Клеъри го зяпна.
— Не е толкова лесно да убиеш Велик демон.
— Вече го направих по-рано днес — каза Себастиан. — Което, между другото, означава, че
никой от нас няма да загази, задето се разправихме с онези телохранители. Аз убих
господаря им.
Клеъри местеше поглед между Джейс и Себастиан. Очите на Джейс бяха спокойни и
заинтригувани, но погледът на Себастиан бе пронизващ, сякаш се опитваше да надзърне в
главата й.
— Е — бавно рече тя, — това са доста неща за преглъщане. И не ми харесва идеята да се
излагате на подобна опасност. Но се радвам, че ми имахте достатъчно доверие, за да го
споделите.
— Нали ти казах — обърна се Джейс към Себастиан. — Казах ти, че ще разбере.
— Никога не съм твърдял обратното. — Себастиан не сваляше очи от лицето на Клеъри.
Тя преглътна мъчително.
— Тази нощ не спах достатъчно. Нуждая се от почивка.
— Колко жалко. А пък аз се канех да те питам дали не искаш да се качиш на Айфеловата
кула. — Очите на Себастиан бяха тъмни, непроницаеми и Клеъри не бе сигурна дали се
шегува. Преди да успее да отговори каквото и да било, Джейс пъхна ръка в нейната.
— Ще дойда с теб. И аз не спах добре. — Той кимна на Себастиан. — Ще се видим на
вечеря.
Себастиан не отговори. Клеъри и Джейс почти бяха стигнали до стълбището, когато той я
повика:
— Клеъри…
Тя се обърна, издърпвайки дланта си от тази на Джейс.
— Какво?
— Шалът ми. — Той протегна ръка.
— О, добре!
Клеъри направи няколко крачки към него, подръпвайки с нервни пръсти парчето плат,
вързано около врата й. След като я погледа в продължение на една— две секунди, Себастиан
издаде нетърпелив звук и бързо прекоси стаята с дългите си крака. Клеъри се скова, когато
той сложи ръка на шията й, развърза възела само с няколко движения и свали шала от врата
й. За миг й се стори, че той се забави мъничко, преди да го развие докрай, с пръсти,
докосващи гърлото й…
Припомни си как я бе целунал на хълма до изпепелените останки от имението на
Феърчайлд, спомни си и обзелото я усещане, че пропада в мрачно, изоставено място,
изгубена и ужасена. Трескаво отстъпи назад и докато се обръщаше, шалът се изхлузи от
врата й.
— Благодаря, че ми го зае — промърмори тя и се втурна след Джейс по стълбите. Не се
обърна, но ако го бе сторила, щеше да види как брат й се взира след нея с шала в ръце и
насмешливо изражение върху лицето.
Докато стоеше сред мъртвите листа и гледаше нагоре по пътеката, Саймън за пореден път
усети човешкия порив да си поеме дълбоко дъх. Беше в Сентрал Парк, близо до
Шекспировата градина. Дърветата бяха изгубили и последните остатъци от есенния си
блясък, зелените, червени и златни багри бяха отстъпили място на кафяво и черно. Повечето
клони вече бяха оголели.
Той отново докосна пръстена.
Клеъри?
И този път не последва отговор. Мускулите му бяха напрегнати като обтегнати жици. Твърде
много време беше минало, откакто за последен път бе разговарял с нея с помощта на
пръстена. Отново и отново си повтаряше, че сигурно е заспала, но нищо не бе в състояние да