Шадоус Фол [bg]

— Радвам се, че пак сте заедно, скъпа. Той се нуждае от теб.

— Да. И аз така мисля. Трябва да тръгваме. Изникна нещо важно, в града.

Поколеба се и продължи:

— Марта, смятам, че ще е по-добре двамата с Томас да стоите вкъщи известно време. Не отваряйте вратата на никого и стойте далеч от прозорците. Това е предпазна мярка.

Тя млъкна, когато Аш затрополи надолу по стълбите, като продължаваше да закопчава ризата си.

— Размърдай се, Ленард, или те оставям. Ще се видим пак, Марта. Довиждане.

Тя целуна Марта по бузата, после мина набързо по коридора и излезе през входната врата, а Аш бе точно зад нея. Качиха се в колата, Рия зад волана, а двигателят запали като никога от пръв път. Бързо превключи на скорост, колата потегли по алеята и се озова на улицата, преди още Аш да успее да закопчее колана си.

— Знам, че в моя случай не е необходимо — каза той спокойно, като наместваше колана, за да се увери, че е закопчан. — Но обичам да се преструвам. Помага ми да се чувствам по-реален. Впрочем хубава кола. Доста по-добра от онази трошка, която караше преди. Градският съвет накрая се съгласи да плати за служебна кола, а?

— Не — отвърна Рия като взе завоя рязко и намръщено следеше пътя отпред. — Просто ми омръзна да чакам, купих си кола и им изпратих сметката. Още спорят по въпроса в комисията.

Аш се усмихна, но не задълго.

— Кои мислиш, че са? Нашествениците?

— Мътните ме взели, ако знам. Предполага се, че са цяла армия, но може да е чисто въображение или преувеличение. Повечето от докладите, в които се съобщава за тях, звучат доста истерично. Няма значение обаче колко са — щитовете и защитните системи на града трябваше да ги задържат отвън. Някой е заспал до копчето и щом открия кой е той, ще му откъсна топките, когато всичко това свърши.

Аш внезапно се намръщи, отправил поглед навътре в себе си.

— Намали, Рия. Има нещо отпред, точно зад следващия ъгъл…

Тя светкавично натисна спирачките и те завиха, имайки достатъчно време да намалят, преди да стигнат до бариерата на пътя, до която бяха застанали шестима войници във военни униформи. Барикадата представляваше бетонни блокове, увити с бодлива тел — набързо приготвена, но добра за целта. Рия спря плавно, но не изключи двигателя. Войниците се приближиха и едва тогава тя си даде сметка, че са въоръжени с автоматични пистолети. Изглеждаха млади, яки и професионалисти. Във всеки случай, тя ги изгледа гневно.

— Кои, по дяволите, сте вие и какво си мислите, че правите като сте блокирали пътя? Можех да катастрофирам.

— Изключете двигателя и излезте от колата — каза един от войниците.

От начина, по който го каза, и това как останалите войници реагираха, той явно командваше групата.

— Аз съм сержант Крофорд от Свещения орден на Воините на Кръста, армията на Бога. Този град сега е под наша защита, обявено е военно положение.

— Под ваша защита? — възмути се Рия и не помръдна от колата. — От кого, по дяволите, ни защитавате?