Шадоус Фол [bg]

— Е, как беше, да правиш любов с дух?

Рия повдигна глава, позамисли се над въпроса за миг и прокара бавно пръсти през космите на гърдите му.

— Смятам, че изнесе много одухотворено представление.

Аш простена.

— Забравил съм как ти се отразява сексът. Всички други огладняват или им се приисква цигара, ти започваш с лошите шеги.

— Трябва да са лоши, за да ни се отразят добре. Както и да е, ти си си виновен, че попита. Защо им трябва на мъжете винаги да питат как е било? Какво искаш — точки за техника и издръжливост?

Аш сви рамене и се наслади на допира на тялото ѝ.

— Чудех се просто дали изобщо ти се стори… различно сега, когато съм мъртъв. Трябва да има разлика. Не съм човекът, когото си познавала. Аз съм споменът за него, превърнат в плът и кръв по силата на някакво желание, но паметта ми не е съвършена. Например лежиш отпусната на лявата ми ръка от доста време, но тя не е изтръпнала. Опитвам се да съм всичко за теб, Рия, но не мога да съм онова, което бях. Съжалявам.

— Не, недей. Всичко е наред. Разбирам.

Тя зарови лице отново във врата му, докосваше с устни кожата му, докато говореше.

— Знам, че има разлика. Както се мятахме, чудно е, че леглото е още здраво, но пък ти изобщо не се изпоти и не се задъха. Малко си студен като те пипна и не се стопляш, колкото и силно да те прегръщам.

— Има ли значение? Обичах те с цялото си сърце докато бях жив и сега те обичам толкова. Това не се е променило. И няма да се промени.

Внезапно силно пиукане изпълни стаята и Рия изпъшка сърдито.

— Това е нещо, което никога не се променя, по дяволите. В офиса са забелязали, че не съм се свързвала повече от пет минути с тях и целият ми екип е обхванат от колективна паника. Ако имах достатъчно разум, щях да изхвърля това пиукащо устройство и да се закълна, че съм го изгубила. Може ли да използвам телефона ти? Винаги съществува вероятност да е нещо важно.

— Разбира се. Давай.

Рия седна в леглото, разтърка очи, а Аш се изправи до нея. Облегна се на таблата на леглото и гледаше щастливо, докато тя набираше някакъв номер по телефона. Хареса му, че е в стаята му и използва нещата му. Също както някога. Рия посегна и взе цигарата от ръката му докато слушаше сигнала, че телефонът звъни в другия край на линията. Успя да дръпне набързо два пъти, преди да вдигнат слушалката.

— Обажда се кмет Фрейзиър и ако се окаже, че това повикване не е сто и един процента наложително, ще ти сритам задника. Казвай.

После млъкна и се заслуша. Устройството престана да пиука. Аш се опитваше да прочете по лицето ѝ какво се случва, тъй като мълчанието ѝ продължи, но тя изглеждаше съвършено спокойна и сдържана. Беше професионалното ѝ изражение. Взе си цигарата обратно от нея, а тя изобщо не забеляза. Изсумтя и смотолеви нещо няколко пъти, погледът ѝ бе отнесен, а накрая попита със съвършено спокоен тон колко зле са нещата. Заслуша се, после кимна бавно, сякаш това беше отговорът, който бе очаквала.