Шадоус Фол [bg]

Маговете станаха свидетели на клането на създанията от подземния свят и разрухата на града и не можеха вече да сдържат яростта си. Дивата магия се втурна, придобила форма и очертание от тяхната ледена ярост, и се стовари върху напредващите Воини. От този миг войниците бяха поразени от магията. Машините им се повредиха, двигателите спряха, станаха катастрофи. Хората падаха и трошаха краката си. Бензинът се превръщаше във вода. Оръжията не можеха да стрелят или експлодираха в ръцете на войниците. Хеликоптерите падаха от небето като умиращи пчели. Нашествието спря из целия град.

И тогава Воините на Кръста разкриха своя скрит коз — таен контингент от свещеници магьосници, посветени на своята визия за Бог, фанатично предани на делото на Воините. Тяхната магия се спусна от тъмните краища на света и още по-мрачните кътчета в техните сърца, макар че не биха признали това. Краят оправдава средствата53, казват някои, ако изобщо заговорят за това. Всичко е оправдано, ако е сторено в името на Бога. Те призоваха своите тъмни магически сили и ги пуснаха срещу маговете. Само вековната сила в камъните ги предпазваше, а магията им бе разтурена в миг. Моторите ревяха отново, оръжията стреляха и нашествието продължи. Маговете се подготвиха за решителна схватка, подеха високо песен и изпратиха отново дива магия.

Този път тя с рев се понесе в естествения свят и природата се обърна срещу Воините. Разразиха се бури, сякаш от нищото, непрогледен порой от дъжд се изля от небето. Сняг и град, и лед смразиха войниците, от яркото слънце кръвта закипя във вените им. Трещяха гръмотевици, разтърсваха света, светкавици се стоварваха и поразяваха танкове, а хеликоптерите политаха от небето надолу като обхванати от пламъци птици. Ала отново свещениците магьосници нанесоха в отговор удар, прекъснаха властта на маговете над природните сили, времето се успокои и утихна. Свещениците бяха силни със своя фанатизъм и имаха на разположение вярата на цялата си армия. Маговете имаха само себе си и силата на камъните и знаеха, че това няма да е достатъчно. Особено сега, когато свещениците бяха открили къде се намират.

Един взвод войници се отцепи от главния поток на нашествениците и се отправи точно към кръга от камъни. Бяха може би на трийсет мили разстояние, а дори и по-малко. Нямаше време за мислене и планове, един отчаян опит и едно последно хвърляне на заровете. Маговете стиснаха здраво ръце и запяха високо нова песен. Те призоваваха бродещите в Долния свят, блуждаещите по пътя, който духовете на мъртвите поемаха, докато отиваха незабелязано от никой към Шадоус Фол и Вратата към вечността, към своята последна почивка. Повечето от тях не можеха или не искаха да ги чуят, но току-що убитите от Воините се отклониха от своето последно пътуване, за да защитят града си за последен път. Те се спуснаха в кръга от камъни, отдавайки единственото, което им бе останало — себе си. Нова сила забушува сред маговете и заобикаля по кръга им, а те неистово се опитваха да я обуздаят и контролират. Когато накрая успяха, имаха в най-добрия случай колеблива власт над нея, но за момента щеше да свърши работа. Придадоха ѝ форма и очертание чрез геомантия54, чрез магията на земята и всичко, което се движеше в нея. Те пееха, гласовете им прегракнаха от усилието, но молеха искрено и земята ги чу.