Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
Пореден страничен откос попада в корпуса на лодката при васерлинията и нанизва ред дупки във фибростъклото. Остин се мъчи да запази скоростта, но дупките са прекалено големи и коритото започва да се пълни. Извънбордовият двигател се задавя и угасва. Лодката се потапя като подводница. Остин започва да плува. Петров потъва. Кърт се гмурка подире му и като го хваща през врата, започва да тегли нагоре. На повърхността го посрещат ярка светлина и възбудени гласове.
Силни ръце го хващат за яката и го измъкват от ледените води. Кърт бърше очи и се вижда в десетметрова лодка. Няколко мъже в морски униформи, с тъмносини яки, гребат с привични движения. Петров е проснат в краката му, с кървяща рана на главата. Той му махва едва-едва.
— Как сте, сър? — пита млад мъж, седнал до Остин на кърмата, с ръка на руля. Върху бялата униформа, той е наметнал черен шинел със златни копчета, а на главата си има фуражка с черна козирка.
— Малко съм понакиснат. Благодаря за спасителната акция!
Кърмовият протяга ръка.
— Джош Слейд. Командир на американския ветроход „Конститюшън“. Видяхме ви оттам. — И той посочва кораба, разположен недалеч, с осветени от прожектори мачти.
— Казвам се Кърт Остин. Работя в НАМПД.
— Какво прави агенцията по тези места?
Слейд го гледа странно й Остин пипва изкуствения си нос. От водата се е отлепил наполовина. Кърт го отпаря и мята във водата.
— Дълга история! — Как е моят приятел?
— Кървенето сякаш престана. На борда ще му окажат първа помощ.
Откъм яхтата на Разов се носи музика. Остин се надява Каела и Ломбардо да са добре. От преследвачите няма и помен, но инстинктът и опитът му казват, че не ще да са много далеч.
— Някой забеляза ли моторниците, които ни преследваха?
— Само бегло. Бяха близо до вас, но щом потънахте, изчезнаха като дим. Така и не разбрахме, защо не ви се притекоха на помощ. Нямаме представа, къде изчезнаха. Спускахме капитанската лодка, та нямахме много време за гледане.
— Цяло щастие, че се оказахте точно на това място! Иначе имаше доста да си поплувам.
— Сто на сто. Обикновено не сме на вода. „Конститюшън“ прави само по едно плаване годишно. На Четвърти юли68. Сега сме излезли на среднощно плаване, по искане на губернатора и кмета. Какво стана? Защо изчезна лодката изпод краката ви?
Остин не вижда смисъл да увърта.
— Връщахме се от прием на голямата яхта. Онези лодки, които сте видели, ни потопиха с автоматен огън. Убиха и кормчията ни.
Младежът го гледа, сякаш се съмнява в психическото му здраве.
— Но ние не чухме никаква стрелба.
— Стреляха със заглушители.
— Сега като си помисля, наистина видяхме пламъчета, които биха могли да са причинени от изстрели. Взехме ги за еднократни светкавици от фотоапарати. И кои бяха тези типове? О-п-па… Ще ме извините за миг!
Слейд прекарва лодката под кърмата, на която са гравирани глава на орел и името на кораба. Застава под спускателното устройство, което прилича на две протегнати ръце от дърво. Гребците изваждат веслата от ключовете им и след като ги изправят вертикално, привързват лодката към подемника и се издигат на палубата.
Петров е измъкнат от лодката. Руснакът се е окопитил и е в състояние да върви, подкрепян от двама моряка. Някой импровизира легло от спасителни жилетки, та да не ляга върху коравата палуба. Друг моряк подава на Остин палто.
Слейд сваля шапка и я пъха под мишница. Той е в третото си десетилетие и черната му коса стърчи една глава над сто осемдесет и трите сантиметра на Остин. С изправената си осанка и изваяни като с длето черти, спокойно би могъл да позира за рекламен плакат, при набиране на новобранци за флота.
— Добре дошъл на борда на най-стария, все още действащ, боен кораб на света! — Гордостта в това приветствие е очевидна.
— Знам, че този кораб се е сражавал срещу пирати, а сетне е създал цял куп главоболия на англичаните през 1912 година. Знам, че не е губил сражение и че бордовете му отразявали вражеските гюлета, защото са бронирани. — Остин оглежда със задоволство седемдесет метровия корпус, с издължен елегантен нос и подравнени в една линия мортири. Над палубата се издига мачта, висока седемдесет и пет метра. — Дано да изглеждам поне наполовина така добре, когато стигна неговата възраст!
68
Четвърти юли — националният празник на САЩ.