Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
Остин хваща поводите им и ги принуждава да застанат на място. Миг след това дотичва гледачът им, с изпълнени със страх очи. Остин се готви да му подаде каишките, когато забелязва приближаващия се, с двама телохранители отзад, Разов.
— Виждам, че се познавате с Горки и Саша — казва той, със сърдечна усмивка. Поема поводите от Остин и казва нещо на руски. Кучетата се подчиняват и сядат от двете му страни.
— Преди малко си разделих с тях малко наденички и ребърца на скара — казва Остин. — Надявам се да нямате нищо против.
— Изненадва ме фактът, че са ги яли. Те се хранят значително по-качествено от повечето хора. Казвам се Разов. — Той протяга ръка и поглежда баджа около врата на госта. — Домакин съм на това малко тържество.
— Да, известно ми е. Чух обръщението ви. Много впечатляващо! — Стиска ръката му, докато лицето на домакина се изкривява от болка. — Аз съм Кърт Остин.
Изражението на Разов не се променя.
— А, прочутият мистър Остин! Не приличате на човека, когото си представях.
— Вашият външен вид също се разминава с представите ми — доста по-нисък сте.
Разов не захапва въдицата.
— Не знаех, че сте преминал към телевизията. Според последните ми сведения, би следвало да работите в НАМПД.
— Това е само временно. Все още съм си в НАМПД. Търсим малко съкровища в Черно море.
— Надявам се да си струва усилията.
— Някой ме изпревари в издирването на един кораб, на име „Одеска звезда“.
— Жалко, но иманярството е свързано с жестока конкуренция.
— Не мога да разбера обаче, защо му е на някой, който притежава огромно състояние, да си губи времето с няколко лъскави дрънкулки.
— Ние, руснаците, винаги сме си падали по дрънкулки, както благоволихте да ги наречете. Вярваме, че извън номиналната си стойност, те имат и свойството да дават власт на притежателя си.
— Съкровището не донесе нито на царя, нито на неговото семейство кой знае колко добро.
— Царското семейство бе предадено от свои.
— Предполагам, че възнамерявате да върнете съкровището на руския народ.
— Вие не знаете нищо за моя народ — отвръща Разов. — Той не дава пет пари за диаманти! Онова, от което има нужда, е здрава ръка, която да възстанови някогашното му величие и да прогони останалите държави, които се навъртат наоколо, като лешояди.
— Което ще стане, ако тайната операция „Тройка“ се увенчае с успех.
— Около „Тройка“ няма никаква тайна — казва Разов, с нескрита подигравка в гласа. — Това е символично обозначение на моя план да разкрия търговски центрове в Бостън, Чарлстън и Маями. Огледайте се, мистър Остин! Нима виждате нещо нередно в моя бизнес?
— А клането на борда на кораб на НАМПД?
— Четох за него по вестниците. Трагедия, разбира се, но какво общо имам аз с нея?
— Не мога да ви виня, че не се ангажирате официално с тази мърлява операция. Изложихте се, Разов! Вашето бясно куче сбърка кораба. Аз не бях на „Морски ловец“ и хората ви напразно избиха екипажа. Това, естествено, не е тайна вече и за вас.
Остин забелязва гневни пламъчета в очите на своя събеседник.
— Разочаровате ме, мистър Остин! Промъквате се на борда на кораба ми с тази смехотворна маска, ядете и пиете от ръката ми, а в замяна на всичко това ме наричате убиец.
— С друга цел дойдох тук. Исках да погледна в очите долната твар, която се готвя да унищожа.
Маската на любезен политик пада изведнъж, за да покаже образа на уличния бандит.
— Ти ли ще ме унищожиш, бе? Та ти не си нищо повече от жалка мушица!
— Може и така да е, но там, откъдето идвам, има още много мушици. И всичките до една хапят!
— За да бъда спрян, ще са нужни значително по-големи усилия от тези, на които е способна НАМПД, както и цялата ви държава — заявява Разов. — Когато върна на Русия нейната някогашна слава, САЩ ще приличат на сополиво дете, световен просяк, без природни богатства, с объркано и некадърно управление… — Разов млъква изведнъж. — Повече не сте добре дошъл на борда ми, мистър Остин! Охраната ми ще ви придружи до лодката.
— И сам мога да намеря пътя. До следваща среща, мистър Разов! — И той се отдалечава.
Разов се усмихва зловещо.
— Такава няма да има!
Разов прави незабележим знак и телохранителите му понечват да тръгнат след Остин. Той подсвирва тихичко и двете хрътки се откъсват от Разов, за да повлекат поводите си към Остин, с размахани опашки. Той се усмихва, като гледа Разов право в очите. Руснакът отвръща на погледа с открита омраза. Кърт се обръща рязко и бързо тръгва към тълпата. Дава си сметка, че трябва да се освободи от компанията на кучетата, които твърде много бият на очи. Спира и ги гали по главите, а после връчва краищата на поводите им на една млада жена с кафяв блейзър. Сваля очилата и перуката си, като ги пъха в джоба й.