Плутоний за Исус

— Значи положението е следното. Вие, Сергей Николаевич, се обърнахте към мен с молба негласно да проверя служителите във вашата банка във връзка с изчезването на големи суми от банковите авоари…

— Защо започваш така протоколно?

— За да се записва всичко на магнетофона, Сергей, при положение че е включен в момента.

— Ами, притрябвало ми е да го включвам! Това си е вътрешна работа… или греша?

— Вътрешна е, разбира се… По моя молба при вас дойде един мой бивш колега. Под предлог, че е ревизор от финансовия отдел на кметството, той мина през всичките ви служби, навсякъде си пъхаше носа, особено често се отбиваше в отдела за компютърни операции, където е забранен достъпът не само за клиенти, но и за останалите служители на банката. Освен операторите само вие, Сергей Николаевич, и вашите заместници имате право да влизате там. Нали така?

— Да. Но защо ми разказваш неща, които знам по-добре от тебе, нали аз съм въвел тоя ред?

— Както се установи, има още един човек, който влиза свободно в помещенията за компютърен контрол.

— Какво?! Още сега ще извивам завеждащ отдела и ако това се окаже вярно, на секундата ще го изхвърля!

— Не се горещи, почакай малко. Първо изслушай всичко докрай — помоли го Турецки и бегло погледна към Едуард.

Той седеше с каменно изражение на лицето и вяло прехвърляше с дългите си пръсти зърната на кехлибарена броеница.

— Моят специалист е наблюдавал известно време тоя човек и е установил, че в определени дни отива да обядва малко по-рано, отколкото е редно, и то не другаде, а в една скъпа, но доста безвкусно обзаведена закусвалня. Сега е модерно да ги наричат „грил бар“. Там набързо хапва и пийва нещо, флиртува с барманката, а след това се обажда по телефона от служебната й стая. При това, както заяви в показанията си тази млада жена, която волно или неволно се е вслушвала понякога, всички разговори са били делови — за сметки, суми и всякакви неща, изразени в цифри. Също така й направило впечатление, че нейният постоянен клиент говори с преправен глас, сякаш се закачал с някого или искал да го заблуди. Да знаете случайно, Сергей Николаевич, кой от вашите служители може да имитира гласа ви?

Бибарцев-старши озадачено впери очи в него, гледа го известно време, после поклати глава:

— Нямам представа! Защо?

— Защото операторите от компютърния отдел заявиха под клетва, че всички разпореждания за превеждане на кредити или платежни суми чрез компютърната мрежа те получават само от вас или от вашите заместници. А заместниците ви са длъжни да дават нарежданията си само в писмен вид, тоест оформени като заповед, и то парафирана от вас, господин управител. И само вие единствен, Сергей Николаевич, можете да правите това дори и по телефона. Ползвали ли сте тая своя привилегия?

Бибарцев потърка с длан челото си.

— Фактически не съм. Може да се е случвало веднъж или два пъти…