Колекционерът на татуировки [bg]

Дотогава обаче вредата щеше да бъде нанесена.

Модификацията предсказваше още един ефект, който щеше да причини още по-големи, макар и не толкова смъртоносни поражения: градските власти щяха да открият източника на токсина, но нямаше да знаят какъв е мащабът на отравянето. Дали следващият застрашен район не беше Бронкс? Или Ню Джърси? Кънектикът?

Единственото, което можеха да направят властите — крайно некадърните общински, щатски и федерални власти — бе да спират цялото водоснабдяване. Представете си Ню Йорк без капка за пиене, без нито една капка да отнесе нечистотиите. Или за миене. За производство на електричество (по-голямата част от електрическия ток за града се получава от генератори с парни турбини). Ийст Ривър и Хъдсън щяха да станат като река Ганг — място за къпане и изхвърляне на отпадните води, източник на вода за пиене… и на зарази.

Епидемия, а не потоп, щеше да унищожи града.

Успехът на плана му обаче зависеше от един ключов фактор — да се затвори спирателната клапа в Мидтаун, за да може Били да вкара отровата. Ако това не се случеше, Модификацията щеше да се провали. Резервоарите и тръбите нагоре по системата бяха леснодостъпни, но се следяха постоянно за всякакви замърсявания; планът изискваше токсинът да бъде вкаран във водопровода тук, южно от Сентръл Парк, където на практика бе невъзможно да се замърси системата и затова нямаше охрана.

Били провери мястото, докъдето бе стигнал. Да. Беше близо до най-добрия участък за пробиване.