Пръстът, който те сочи [bg]

В бързането и възбудата си бях забравил една важна подробност и едва когато тежката врата на дома на семейство Уд на улица Мъртън се отвори, се сетих, че Сара Блънди работи като прислужница там. За най-голямо мое облекчение отвори не тя, а майката на Уд, която май се разсърди на пристигането ми, макар часът още да не бе късен.

— Джак Престкот поднася почитания на господин Уд и ще му бъде задължен, ако бъде приет — изрекох.

Виждах, че тя е почти напът да ме отпрати и да ми каже да дойда, когато имам уговорена среща, ала в следващия миг се умилостиви и ме покани с жест да вляза. След две минути Уд слезе при мен също с недоволен вид.

— Господин Престкот — каза ми, когато приключихме с поклоните, — изненадан съм да ви видя тук. Жалко, че нямах време да се приготвя за посещението, с което ме удостоявате.

Пропуснах покрай ушите си този упрек и обясних, че работата не търпи отлагане, а няма да се задържа дълго в града. Уд, какъвто си беше любител на фасоните, изсумтя театрално, сякаш бе затрупан с какви ли не важни дела, но отстъпи и ме поведе към стаята си.

— Учуден съм, че не виждам тук онази Блънди — подхвърлих, докато се качвахме по стълбите. — Не работеше ли тя у вас?

Уд като че се смути.

— Обсъдихме го — промърмори той — и стигнахме до извода, че е най-добре да откажем услугите ѝ. Вероятно е най-разумното решение, а и най-безопасното за доброто име на семейството ни. И все пак не ме радва. Майка ми е извънредно привързана към нея. Никога не можах да си го обясня.

— Може би я е омагьосала — рекох с възможно най-шеговит тон.