Пръстът, който те сочи [bg]

— Много полезно — отбелязах.

— И още как. Скоро всяка сметачна кантора в света ще се снабди с такава, стига да намеря начин да ги известя за нея. Ще стана богат, а експерименталната наука ще отскочи далеч напред, защото вече няма да е ограничена до умеещите да правят математически изчисления. Преди известно време пратих една на доктор Уолис в Оксфорд, тъй като той е най-добрият в страната в тази област.

— Познавате доктор Уолис? — попитах. — Аз също.

— Много добре, макар в последно време да не сме се виждали. — Той замълча и се усмихна на някаква своя мисъл. — Така да се каже, дори някога се занимавахме с общо дело.

— Мога да му предам поздрави от вас, ако желаете.

— Не знам дали ще им се зарадва. Все пак благодаря за любезното предложение. Но вие сте тук за друго. Да идем в градината.

Слава Богу, оставихме аритметическите машини и аз го последвах в двора, където той се спря пред нещо като голяма каца със стърчаща от нея висока тръба. Погледна я с печално изражение, поклати глава и въздъхна тежко.

— Това ли искахте да ми покажете?

— Не — отвърна със съжаление. — Уви, наложи ми се да се откажа от нея.

— Но защо? Не работи ли?

— Тъкмо обратното. Много добре си работи. Беше опит да овладея и използвам мощта на барута с цел изпомпване. В минното дело това е голям проблем. Шахтите в наши дни са твърде дълбоко под земята — понякога на четиристотин фута, че и повече, — а това означава неимоверно усилие за извличането на вода, която трябва да бъде издигната на също толкова футове. Знаете ли колко тежи водата в тръба, висока четиристотин фута? Не, разбира се. Ако знаехте, бихте останали поразен от дързостта на човек, допуснал дори бегло такава идея. Виждате ли, моят замисъл се заключаваше в това да разположа над земята закрит резервоар, пълен с въздух, който да се спуска към водата под земята по друга свързана тръба, водеща нагоре.

Кимнах, макар да не разбрах нищо от обясненията му.

— В резервоара взривявате малко количество барут, което води до голямо нарастване на налягането вътре. То нагнетява въздуха надолу по едната тръба и изкарва водата нагоре през другата. Като се повтаря достатъчно често, получавате непрекъснато изпомпване на вода нагоре.

— Звучи забележително.

— Така е. За беда още не съм уточнил взривяване с достатъчна сила и честота. Или тръбата се пръсва, а това е опасно, или стълбът вода се вдига на петдесет фута, а нова вода не постъпва. Патентовах този замисъл, така че мога да не се опасявам от съперници, но ако не ми се удаде да намеря решение, една отлична идея ще пропадне. Мислех да използвам нагрята вода, тъй като водата, превръщаща се в пара, изисква далеч повече пространство — примерно две хиляди пъти повече. Знаехте ли го това? И в процеса на превръщането си придобива неустоима сила. Ако може да се намери начин да се праща тази пара надолу по тръбата или в някакъв изпомпващ механизъм, ще имаме налична силата, необходима да издигне водата.