Предатели [bg]

Преди Богарт и Милиган да я отведат, Декър каза:

— Госпожо Дабни, имам още един въпрос.

— Какъв? — попита уморено тя.

— Защо съпругът ви застреля Бъркшър пред централата на ФБР? Вие ли избрахте мястото или той?

— Аз уговорих срещата с Ана в този ден. Но тя не знаеше, че вместо мен ще отиде Уолтър. И за да отговоря на въпроса ви, да, идеята за мястото беше на Уолтър. Всъщност мястото, което съобщих на Ана, бе пред кафенето на ъгъла. Но след като подадох сигнала на Уолтър, той ми каза, че ще я пресрещне пред сградата на ФБР и ще я застреля там.

— И после ще се самоубие? — попита Декър.

Тя кимна, свела поглед към земята.

— Вие сте невероятна актриса — отбеляза Джеймисън. — Когато ви видях до леглото на съпруга ви в болницата, и през ум не ми мина, че всичко това е игра.

Ели Дабни отвърна с разтреперан глас:

— Току-що бях изгубила единствения мъж, когото съм обичала през живота си, така че, уверявам ви, сълзите ми бяха съвсем истински.

Настъпи неловко мълчание, което Декър наруши:

— И все пак защо точно пред сградата на ФБР?

— Уолт искаше да уплаши здравата тези копелета. Смяташе, че убийството на Ана ще изпрати много мощно послание. Докато аз просто исках да я видя мъртва.

— Не е ли споменал защо избира това място?

Тя поклати глава и изхлипа тихо.

— Може да не ми е имал доверие… Не че бих могла да го виня за това.

Богарт и Милиган я отведоха. Декър обаче не тръгна след тях. Обърна се и отиде до гроба. Джеймисън и Браун седнаха на пейката и започнаха да го наблюдават.

— Какво според теб обмисля? — прошепна Браун.

— Един господ знае — отвърна Джеймисън. — Никога, никога не съм успявала да проникна в главата му.

А Декър стоеше до гроба и се взираше в прясно изкопаната пръст.

— Съжалявам, господин Дабни. Заслужавахте по-добра участ. Много по-добра.