Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
Ариел доста се измъчи по време на закуската, докато слушаше с половин ухо ентусиазираното бръщолевене на майка си — за партито, за сватбата, за всичко, което й хрумнеше в момента. Том се хранеше с апетит, отговаряйки от време на време на въпросите на Уила. Понякога погледът му се спираше върху Ариел с толкова озадачено изражение, че на нея й дожаляваше. Отдъхна си едва когато два часа по-късно им махна за сбогом.
Около обед тя реши да иде на пазар, да си купи нови дрехи, нещо по-широко, но после внезапно промени решението си. Вместо това взе една книга от библиотеката и се сви в едно кресло, наслаждавайки се на самотата. Готвачката беше получила два свободни дни за уикенда, също както и икономката, така че Ариел беше наистина сама. Не че имаше нещо против. Тишината й позволяваше да се съсредоточи върху мислите си за Джес и детето, което носеше. Обичаше ги и двамата… отчаяно; Джес й липсваше… отчаяно. Очакваше той да прати телеграма, когато пристигне в Уейко, но до момента не беше получила нищо. Липсата на връзка помежду им пораждаше страх, който неконтролируемо бушуваше във вените и.
Ами ако нещо му се е случило?
Мина доста време, преди Ариел да осъзнае, че някой чука на вратата. Тя се намръщи, помисли, че Дентън се е върнал по-рано от Чикаго или шивачката е решила да дойде в неуговорено време. Не искаше да вижда нито единия, нито другия, затова малко остана да не отвори.
Той стоеше на прага, свръхестествен и двойно по-красив, отколкото си го спомняше, в чисто нови дрехи — панталон, риза, жакет и лъснати до блясък ботуши; старата охлузена шапка беше килната почти на тила му. Кичур гъста черна коса падаше на широкото му чело, а сребристите очи блестяха като току-що отсечени монети.
— Джес! Не мога да повярвам, че си изминал целия този път до Сейнт Луи!
— Не мога да повярвам, че мислиш, че няма да го направя!
Двамата се хвърлиха един към друг, разсмяха се и се разплакаха, всеки целуваше другия където свари. Джес я вдигна на ръце, внесе я вътре и затвори вратата с ритник. Започна да и целува страстно и тя се стресна, усещайки вкуса на сълзи. Мъжете не плачат, нали? Мина дълго време, преди да успеят да проговорят.
— Готова ли си да си вървим у дома, скъпа? — попита той с глас, прекъсван от бушуващи чувства.
— Когато кажеш, Джес — засия Ариел, не желаейки да се отдели от него. — Но би трябвало да изчакаме мама и Том да се върнат. Ще ги нараня твърде силно, ако замина отново, без да им дам някакво обяснение. Освен това, искам да ги запозная с мъжа, когото обичам.
— Вашите не са ли тук?
— Не, заминаха за уикенда. Цялата къща е на наше разположение.
Това бяха най-сладките думи, които Джес някога беше чувал. Той я вдигна високо и изръмжа:
— Накъде?
Ариел се изкиска.
— Не си ли гладен?
— Прегладнял съм, но не за храна. Ще ми кажеш ли коя е твоята стая, или да те любя направо тук, в дневната?
Зеленото в очите на Ариел притъмня в две тайнствени бездни, които достатъчно красноречиво говореха колко силно копнее за него. Тя облиза устни, когато горещо предчувствие накара тялото й да се разтрепери.
— Горе, втората врата вляво. Побързай!
Джес изкачи стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, притиснал Ариел към широките си гърди. Все едно носеше перце, а не жена, тежаща петдесет килограма. Отвори вратата и я затръшна, без да си прави труда да заключва, защото бяха сами в цялата огромна къща. Пусна я на пода и замря в съзерцание, с блеснали очи, които не пропускаха нищо, нито една подробност от дребната й, изключителна фигурка. После отново я пое в прегръдките си.
— Искам да те прегърна и никога повече да не те пусна, дива котка такава — прошепна той срещу устните й. — Но първо искам да те видя, всеки великолепен инч от тебе. Искам да те видя гола и да докосна мястото, където расте моето бебе.
Ариел застина на място.
— Ти знаеш? Розали ти е казала?
— Не й се сърди, скъпа. Тя много се притесняваше, задето ми го е казала, но направи това, което смяташе за уместно при тези обстоятелства. Страхуваше се, че може да те накарат насила да се омъжиш за Дентън Добс, и искаше да стигна до тебе, преди това да се е случило.
— Никога няма да се омъжа за Дентън! — отвърна Ариел. — Как можа да си помислиш подобно нещо?
— Знаех, че няма да го направиш доброволно, но не подценявам властта на родителите ти над тебе. Бих могъл да убия Добс и да те направя вдовица, ако се наложи. Никой мъж няма да отглежда моето дете!
Той изрече тези думи с такава яростна убедителност, че Ариел потръпна, осъзнавайки, че Джес Уайлдър наистина би могъл да убие заради нея, ако стане нужда.