Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
Джес изглеждаше малко обиден.
— Мислех, че небето е онова място, където те отвеждам всеки път, щом се любим.
— Много ли ще те затрудни да те помоля да ми покажеш отново, за да си съставя мнение? — запита Ариел, примигвайки с привидно невинно изражение.
— Небеса, ето ни, идваме — ухили се Джес, привличайки я в прегръдките си.
ЕПИЛОГ
Късното лято на 1876
— Поща, скъпа — извика Джес, влизайки в къщата. Тъкмо се беше върнал от града, където беше отишъл да купи припаси и да вземе получените писма. — Има писмо от майка ти.
Ариел го посрещна с целувка и когато се накани да грабне писмото от ръката му, той я прегърна през кръста, отказвайки да й даде писмото.
— Това не е никаква целувка. Я да видим как една съпруга посреща мъжа си по подобаващ начин.
И той я зацелува на воля, звучно и сочно, докато ръцете му се плъзгаха по седалището й и я притискаха плътно. Тя усети ерекцията му и се изкикоти.
— Джес Уайлдър, ти си непоправим. Опитай се да се държиш прилично пред дъщеря си.
— Джесика е много малка, за да знае какво правим, но вече е време да свиква Би трябвало още отрано да знае колко много се обичат майка й и баща й. Освен това — измърмори той — никога няма да спра да те целувам и прегръщам всеки път, когато ми дойде настроението. Това нещо ми харесва прекалено много.
Двамата погледнаха към люлката в ъгъла на стаята, където шестмесечната Джесика Уайлдър играеше с играчките си и гукаше. Косата й беше черна като нощта, а очите — зелени, като на майка й. Но омайната й усмивка беше същата като на Джес. Другите й атрибути си бяха изцяло нейни и толкова пленителни, че малцина устояваха на чара й. Джес обожаваше дъщеричката си и прекарваше с нея много време, колкото можеше да отдели, без да занемарява задълженията си. Освен Джес малкото момиченце беше най-важният човек в живота на Ариел.
Той я пусна с огромно нежелание.
— Прочети си писмото, скъпа. Аз ще забавлявам Джесика, докато ти видиш какво пише майка ти.
— Срещна ли Розали в града? — запита Ариел, отваряйки плика. — Джес я погледна и се усмихна.
— Разбира се. Щастлива е като чучулига. Каза да ти кажа, че след няколко дни ще дойде да види Джесика.
— Искаше ми се да е тук, с нас — въздъхна Ариел замислено. След като се върнаха в Тексас, Ариел се беше опитана да убеди Розали да дойде пак в ранчото, но тя беше отказала, настоявайки, че Лу Данси има повече нужда от нея, отколкото Ариел. Когато Ариел се запозна с Лу Данси, разбра колебанието на Розали; нямаше да се изненада, ако скоро се разчуеше за тяхната сватба. Лу обожаваше Розали и чувствата му бяха споделени. А децата му също бяха много привързани към нея, защото дълго време бяха живели без майка.
Когато Ариел каза на Розали, че е разбрала, че Пекос Пит е човекът, за когото тя се е омъжила преди години, и че сега е мъртъв, мексиканката я беше изгледала невярващо. Но когато беше осъзнала, че най-накрая е свободна, се беше разплакала. Това й настроение обаче не трая дълго; Розали не беше жена, която да живее с миналото или да мисли какво би могло да бъде то. Чувствата й към Пекос не бяха траяли дълго. Първо Бък Лийланд, а сега Лу Данси бяха изпълнили живота й с любов.
— Какво пише майка ти? — запита Джес, вземайки Джесика от люлката.
Ариел се съсредоточи върху писмото и нечетливия почерк на майка си. Когато свърши, на лицето й се изписа широка усмивка, която освети правилните й черти.
— Мама и Том идват в Тексас. Следващия месец.
— Какво! — ахна Джес невярващо. — Майка ти идва в Тексас? Какво ли я е накарало да промени мнението си?
— Дъщеря ни — каза Ариел с нескривана гордост. — Джесика успя да запълни пропастта, която остана, след като заминахме от Сейнт Луи. Мама иска да види внучката си, а Том иска да разгледа ранчото и лично да види с какво толкова се хвалим. И — прибави тя с лукава усмивка — да се увери, че се отнасяш добре с мене.
— Проклет да съм — изрече бавно Джес. — Никога не съм мислил, че ще доживея деня, когато Уила и Том Брейди доброволно ще дойдат в Тексас. Ако Джесика успя да направи това, какво ли биха постигнали две внучета? Може би трябва да започнем да се упражняваме, за да има какво ново да им съобщим, когато пристигнат.
— Джес Уайлдър, ти си един вечно готов бик — пошегува се Ариел. — Бих се обзаложила, че се упражняваш повече от всеки друг мъж в Тексас.
— Всеки ден от живота си благодаря на бога, че ми е дал съпруга, която ме харесва такъв — отвърна той, усмихвайки се с лукава наслада.
— Дръж се прилично, Джес. Искам да поговорим за гостуването на мама и Том, а не за това, колко често се любим. Нека направим парти, докато те са тук, да им покажем истинското тексаско гостоприемство. Имаме няколко добри приятели в града и семейството, което купи ранчото на Кърк Уолтърс, също ми изглежда доста симпатично. Бих искала да ги опознаем по-отблизо.