Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Дъфи го изгледа.
— Но?
— Но има сили в тази игра, които ти просто не разбираш.
— Какви например?
— Изпитах две неща, когато научих за теб и семейството ти — започна да обяснява Мунц. — Първото чувство бе лично — че това е достойно за презрение, че е долна постъпка.
— Ами второто? — попита тихо Дъфи.
— Че реакцията ти ще създаде на двама ни с Карлос огромни неприятности.
— Не ми трябва нито твоята помощ, нито помощта на Карлос, за да убия мръсниците.
— Това ни е известно, Лиъм — прекъсна го Кастило. — Защо не ни оставиш да ти кажем защо не искаме да елиминираш мръсниците точно в този момент?
Дъфи го погледна гневно.
— Слушай ме внимателно, Лиъм — нареди Кастило. Ведрият тон се бе стопил. — Можем да решим въпроса като приятели, цивилизовано, или по другия начин.
— Ти да не би да ме заплашваш, Карлос?
— Изтъкнах фактите, не отправих заплаха — заяви Кастило. — Готов ли си да ме изслушаш?
В продължение на двайсет секунди двамата не откъснаха погледи, след това Дъфи кимна.
— В деня, когато са нападнали семейството ти, Лиъм — започна Чарли, — в Германия е бил убит немски журналист, австрийска двойка са били убити с гарота във Виена, направен е бил опит да бъде убит американски полицай и съпругата му във Филаделфия.
Дъфи се замисли за момент и попита тихо:
— Има ли връзка помежду им?
— И генерал Сиринов поръча елиминирането на полковник Кастило — добави Березовски, — когато отиде на погребението на журналиста, няколко дни по-късно.
— Ти пък откъде знаеш? — попита Дъфи и продължи, без да дочака отговор: — Генерал кой? И теб ли са се опитали да убият, Карлос?
Кастило кимна.
Березовски продължи:
— Генерал-лейтенант Яков Сиринов ръководи отдел „С“ на СВР. Той поръча на резидентите на СВР в Берлин, Виена, Ню Йорк и Буенос Айрес да елиминират въпросните хора.
— Ти пък откъде знаеш? — попита Дъфи.
— Защото, господин комендант, по онова време бях резидентът в Берлин. Това със сигурност е написано в материала от Интерпол.
Дъфи се замисли.
— Твърдиш, че този човек, въпросният генерал Сиринов… нали така се казва?
— Генерал-лейтенант Яков Сиринов — уточни той.
— Значи той е поръчал убийството на жена ми и децата?
— Твоето убийство — уточни Березовски. — Едва ли някой е споменал нещо за семейството ти. Но едва ли в заповедта е било изтъкнато: „Гледайте семейството да не пострада, докато елиминирате коменданта.“ — Замълча, за да е сигурен, че полицаят го е разбрал, след това продължи: — От друга страна, ако се замислим над онова, което мислим, че е била втората му цел, той може и да е поръчал да бъде избито цялото ти семейство.
— Каква е тази „втора цел“? — намръщи се Дъфи.
Отговори Кастило:
— Основната връзка между тези покушения, Лиъм — и успешните, и неуспешните, може би с изключение на твоето — е, че обектите или са знаели, или много скоро са щели да разберат подробности за ислямска терористична операция, за която от СВР са искали те да не научат.
— Каква е тази терористична операция? — попита Дъфи.
Кастило не обърна внимание на въпроса.
— Убийството на немския журналист — казваше се Фридлер — бе извършено, защото той се бе доближил прекалено много до германците, участвали в мошеничествата на „Петрол срещу храни“.
— Чували ли сте поговорката, господин комендант — обади се Березовски, — че е невъзможно да излъжеш честен човек?
— Какво? — попита Дъфи.
— С други думи можеш да излъжеш или пък да откраднеш от някой нечестен.
— Нямам представа какви ги говориш — отвърна напълно обърканият Дъфи.
— Докато в Ирак действаше програмата „Петрол срещу храни“ — продължи Березовски, — много хора забогатяха от нея. Единият от начините човек да получи добра печалба бе да вдигне цената на хранителните продукти и лекарствата, които се изпращаха в Ирак. Така някои се охлаждаха…
— Облажваха, Том — поправи го Кастило.
— Облажваха — продължи Березовски и по тона и изражението му стана ясно, че не е свикнал да го поправят и не е никак благодарен за намесата. — Съответните власти нямаха нищо против. Например един микроскоп, от онези, които използват в началните училища, за да разглеждат крилцата на мухите, и в магазина може да се купи за петдесет долара, се изпращаше в Ирак като последна дума на техниката и струваше хиляда пъти по петдесет долара. Човекът, за когото говоря, е член на така наречената Марбургска група. Той е прибрал чек за петдесет хиляди долара, осребрил го е и е направил малък подарък — например пет хиляди долара — на чиновника, който се занимава с товарителниците, след това е прибрал разликата, без да споменава за нея пред данъчните власти, и е бил предоволен от себе си, защото се е проявил като далновиден бизнесмен. Не говорим единствено за медицинска апаратура. В Ирак е изпращана много храна за гладуващите. Поне десет процента е била изкупена на безобразно високи цени. Сто кашона консерви с пиле са се превърнали в хиляда кашона пиле, тъй като по грешка някой е добавил една нула към товарителницата. Чиновникът, както трябва да се предполага, е пропуснал грешката. Разбирате ли каква е работата, господин комендант?