Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Кастило нито отговори, нито мигна.
Най-сетне Барлоу пусна ръцете му и Чарли извърна поглед.
Светлана бе коленичила до Макс и Марина.
— Кажи, Сузи — провикна се той. — Искаш ли нещо за пиене?
Тя го погледна и се усмихна неуверено. Очевидно не разбираше защо я нарича Сузи.
— Това е новото ти име, миличка. Сузи. Свиквай.
Тя се изправи и пристъпи към него. Той я прегърна през раменете.
XII
(Едно)
— Значи разбрахме се — отбеляза Том Барлоу, — че довечера ще вечеряме с приятели и няма да разговаряме, няма дори да мислим за работа до утре.
„Не си спомням да съм се разбирал с теб за каквото и да било, помисли си Кастило, но защо пък не.“
— Няма проблем — отвърна той.
— Ти знаеш някои неща за семейството ни, Чарли, но Сузана ми каза, че не знае абсолютно нищо за твоето — продължи Барлоу.
— Деветима сме — започна Кастило. — Бяхме десет, но брат ми Фриц го обесиха преди две години за кражби на добитък в Тексас.
Барлоу поклати глава.
— Александър ме предупреди, че имаш… интересно чувство за хумор — призна Барлоу.
— Чарли, ако нямаш нищо против — прекъсна ги Алфредо Мунц, — ще пропусна вечерята. Жена ми има странната идея, че от време на време трябва да вечерям с нея и с момичетата.
„В превод въпросът означава дали ще бъда в безопасност, ако ме остави сам.“
— Върви, Алфредо. Морската пехота е тук и положението е под контрол.
Дейвидсън и Лестър разбраха намека и се усмихнаха. Лестър имаше доволен вид, че ролята му на самоназначил се бодигард на Кастило е призната.
Дейвидсън забеляза изражението на Светлана/Сузана.
— Сузи… — започна той.
— Сузана — поправи го тя.
— Вече си имаме една Сузана. Какво ще кажеш за простичкото Сюзън?
Тя погледна Кастило.
— Здрасти, просто Сюзън — усмихна се Кастило.
— Канех се да кажа, че има нещо, което не знаеш, за Чарли — продължи Дейвидсън.
— Ами?
— Нали знаеш онзи стих от библията „Гдето идеш ти…“
— Да, разбира се. — Тя погледна Чарли отново. — От Рут е. „Гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана, твоите люде ще бъдат мои люде…“
— Именно — кимна Дейвидсън.
Кастило знаеше какво следва и се почувства неловко.
— Е, просто Сюзън, що се отнася до Чарли, нашият стих гласи: „Гдето иде Чарли, отиваме и двамата с Лестър, гдето Чарли остане, оставаме и двамата с Лестър“ и така нататък.
— Ти се подиграваш със Светото писание! — сопна се тя и погледна към Кастило за помощ.
Кастило вдигна безпомощно ръце.
— Каква е тази работа? — попита гневно Сюзън.
— Просто Сюзън, ти си невероятна жена — отбеляза Дейвидсън. — Може би най-невероятната жена, която някога съм срещал. Само че не си на нивото на генерал-лейтенант Скоти Макнаб. А неговата заповед беше изрична. Да не изпускам Чарли от поглед. Амин.
— Единственото изключение е затворената врата на спалнята — заяви Кастило.
— Така е — съгласи се Дейвидсън. — Сигурно Макнаб ще одобри.
— И докога ще продължава това? — попита Сюзън.
— Докато, просто Сюзън — започна Кастило, след това погледна Барлоу: — Прости ми, Том, знам, че обещах да не говорим по работа. — Отново се обърна към Сюзън. — Докато се върнем ОТ Африка. Тогава Джак се връща към обичайните си задължения да къса крилцата на мухите и да се задява с красиви жени.
— Сюзън — поправи го тя. — Не просто Сюзън.
— Както предпочиташ — съгласи се великодушно Кастило.
Сюзън се замисли за секунда, след това започна да обяснява:
— Няма абсолютно никаква причина да стоят тук. Нали видя охраната…
— Според мен — прекъсна я с усмивка Барлоу, — сега ще станем свидетели как неустоимата сила се среща с предмет, който не може да бъде мръднат.
— Няма начин да ме накарате да остана, за да чуя края на тази дивотия — заяви Мунц. — Том, подай ми телефона, ако обичаш. Ще звънна на жената да й кажа, че ще се прибера.
Барлоу му подаде слушалката и Мунц се протегна. Преди да я поеме, телефонът звънна. Той се стресна, отдръпна ръка, след това пое слушалката.
— Да — каза Мунц. Кимна, сякаш очакваше обаждането. Срещна любопитния поглед на Кастило. — Доведете комендант Дъфи, ако обичате — помоли той и затвори.
Чарли отново си напомни, че Мунц не е свикнал да моли за разрешение, нито да пита за съвет, преди да предприеме нещо.
— За бога, Алфредо. Не можа ли да задържиш топката, докато измисля какво да правя?