Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Светлана погледна Кастило, който кимна, за да потвърди думите на Дешамп.
Кастило продължи:
— Засега президентът не знае нищо по този въпрос.
— Според мен грешиш — прекъсна го за пореден път Дешамп. — По всяка вероятност директорът на Централното разузнаване сигурно се е похвалил на президента, че — ще използвам цветистото определение на Светлана — че мръсницата от Виена е на път да тикне в торбата, след дълга и изнурителна работа типично в стила на ЦРУ, Светлана и брат й. Той сигурно си мисли, че двамата са в някоя тайна квартира някъде в Мериленд.
Кастило не отговори.
— Той дойде, за да ги отведе, шефче. Това само по себе си говори достатъчно.
— Може би е така — призна Кастило.
— Този човек, посланикът, е дошъл тук, за да ни отведе в Щатите ли? — попита Светлана.
Чарли кимна.
— Това бе една от задачите му.
— Ти какво му каза?
— Казах му, че двеста долара, бутилка скоч и едно магаре изобщо не са достатъчно, но ако вдигне цената, съм готов да се договорим.
По изражението на Светлана стана ясно, че не е разбрала нищо от думите на Кастило.
Дейвидсън я съжали.
— Свет — премина той на руски, — това не може да се преведе на руски, но накратко казано, Чарли е отказал на посланика и го е пратил да ходи да се пере.
След дълго мълчание Светлана попита сериозно:
— Разбирам, но какво означава „да ходи да се пере“.
— Да се разкара, да престане — обясни Дешамп. Махна с ръка, за да илюстрира по-добре значението.
Тя се усмихна.
— Чарли, мили, ти си бил много непослушен. Въпреки това те обичам!
Доказа го, като се облегна на него и го целуна.
— Едгар — попита Дейвидсън, — когато Ромео и Жулиета приключат, защо не пийнем по чашка?
(Четири)
— Погледни, Чарли, толкова са милички! — възкликна Светлана, когато слязоха на приземния етаж.
Марина бе в единия край и теглеше здраво усукано въже, а другият край бе в устата на баща й.
Кастило бързо огледа стаята. Вътре бе пълно със сакове за голф. До тях имаше шкаф, пълен с щеки за билярд, а масата за билярд бе в средата на стаята. Единият край представляваше бар, на който се бяха разположили Седрик Лий-Уотсън и бившият полковник Дмитрий Березовски от СВР. Двамата държаха чаши с напитки. Лора и София Березовски седяха на високи столчета и пиеха кола.
Кастило се обърна и погледна Светлана.
— Забравила съм да ти кажа, Чарли. Ще вечеряме с брат ми Том и семейството му в клуба — обясни Светлана, пристъпи напред, целуна София, а след това и снаха си.
Кастило я погледна, след това се извърна към Мунц.
Мунц се усмихна с разбиране и Кастило едва не изгуби самообладание.
— Това разумно ли е, за бога? — сопна се той.
— Рано или късно, Карл — отвърна Мунц на немски, — господин Барлоу и семейството му, включително Сузана, ще трябва да започнат да използват новите си самоличности. Защо да чакат? Няма причина.
Кастило не отговори.
— Забелязал си, предполагам, мерките за сигурност — продължи Мунц.
— Аз ги забелязах — обади се Едгар Дешамп. — Тук и мишка не може да се промъкне.
Забеляза изражението на Кастило и продължи:
— Усмихни се, шефче, майтапът е за твоя сметка.
След тези думи тръгна към бара, последван от Дейвидсън.
— Мислех, че ще те открия при алкохола, стари приятелю Том — започна той на руски.
— Руският ми не е много добър — отвърна Березовски/Барлоу на английски. — Може ли да говорим на английски?
— Разбира се.
Кастило пристъпи към бара.
Том Барлоу остави напитката си и на свой ред пристъпи към Кастило. Стисна раменете му.
— Мога да те наричам Чарли, нали? — попита той на безупречен английски с чудесен американски акцент.
— Защо не?
— Една от причините да приема любезната покана на сестра си е двамата с теб да се опознаем и да поговорим насаме за нея.
— Така ли?
— Тя е малката ми сестра, Чарли. Разбираш ме. Искам да разбера какви са намеренията ти.
Кастило едва се сдържа да не избълва на руски: „Защо не си го начукаш, Дмитрий?“ Едва успя да се овладее.
— Само че когато видях как се гледате, когато влязохте, разбрах, че няма смисъл от подобен разговор.
— Добре — отвърна Чарли на английски.
Барлоу се вгледа напрегнато в очите на Кастило и той си припомни първия път, когато Александър Певснер го бе погледнал по същия начин.
— Струва ми се, че и двамата трябва да благодарим на господ, че в Марбург стана каквото стана — продължи Барлоу. — Можеше, без особено усилие, да бъде съвсем различно.