Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Ема и Лутър изключиха шлемофоните си. Вече дори не знаем какво става горе. Затова те и повикаха — за да ги накараш да ни говорят.
Джак погледна през отворената врата на залата за управление на мисията за Международната космическа станция. Вътре мъже и жени бяха насядали зад пултовете и вършеха работата си както винаги. Внезапно той изпита гняв към всички тях, които можеха да останат невъзмутими и полезни за каузата. Как беше възможно смъртта на още двама от астронавтите изобщо да не беше променила хладния професионализъм, с който си вършеха работата! Безизразните лица на всички в залата само допринесоха за усилване на мъката и ужаса му.
Той влезе вътре. Двама униформени офицери от Въздушните сили стояха край директора на полетите Ууди Елис и наблюдаваха и подслушваха всичко, което се вършеше и казваше в контролния център. Тяхното присъствие напомняше, че вече не НАСА контролираше тази зала. Докато Джак се придвижваше към пулта на дежурния лекар, няколко от специалистите му хвърлиха съчувствени погледи. Той не им отвърна, а просто мълчаливо седна на стола до Тод Катлър. Пределно ясно му беше, че зад него, в панорамната зала, стояха офицери от Въздушните сили и космическото командване на САЩ и наблюдаваха всичко, което се случваше тук.
— Чу ли последните новини? — меко го попита Тод.
Джак кимна. На монитора нямаше ЕКГ-синусоида, така че Дайана беше мъртва; както и Григс.
— Половината станция все още е с намалено захранване. Няма незаразен участък.
Джак можеше да си представи на какво приличаше станцията. Приглушено осветление. Мирис на смърт. Стени, изпръскани с кръв. Филтри, запушени от нея. Изобщо, истинска къща на ужасите, само че в орбита около Земята.
— Трябва да се свържем с нея, Джак. Опитай се да разбереш какво става?
— Защо са прекъснали връзката?
— Не знаем. Може би са ни сърдити. Не че нямат право. А може би са твърде шокирани от всичко това.
— Не, това не е причина. — Джак погледна към предния екран, където бе изписана траекторията на орбиталната станция на фона на разгънатата карта на Земята. „Какво си намислила, Ема?“ Той нахлузи слушалките и каза:
— Капком, говори Джак Макелъм. Готов съм.
— Прието, Докторе. Изчакайте, ще опитаме отново да се свържем.
Зачакаха. Международната космическа станция мълчеше.
Изведнъж двама от специалистите от третия ред се обърнаха и погледнаха към директора на полета Ууди Елис. Джак не чу нищо по аудиовръзката, но видя как специалистът, който отговаряше за информационните системи на борда на станцията, се надигна от мястото си, наведе се напред и прошепна нещо на седящия пред него специалист.
След малко същият, който се бе навел към съседа си от втория ред се изправи, свали си слушалките и се протегна. После тръгна по страничната пътека между редовете с небрежна походка, сякаш отиваше до тоалетната. Докато минаваше край пулта на дежурния лекар, той изпусна листче хартия, сгънато на четири в скута на Тод Катлър и продължи към изхода.
Тод разгъна бележката и хвърли към Джак смаян поглед.
— Компютрите на станцията са преминали в режим контрол на безопасно приземяване на аварийната капсула — прошепна той. — Екипажът вече се е заел с необходимите операции по отделянето от станцията.
Джак не можеше да повярва на ушите си. Готвеха се да се приземят с аварийната капсула! Той бързо огледа цялата зала. Никой от седящите зад пултовете специалисти не бе изрекъл и дума. Пред себе си Джак виждаше само редици от изправени гърбове, погледите на всички бяха вперени в командните пултове. После погледна встрани, към Ууди Елис. Той стоеше напълно неподвижен. Езикът на тялото говореше вместо него. „Знае какво става, но също бе предпочел да си мълчи.“
Джак се изпоти. Значи ето защо мълчеше станцията. Бяха направили своя избор и сега го осъществяваха. Лошото бе, че Въздушните сили нямаше да останат в неведение за дълго. Тяхната система от радари и оптични сензори за наблюдение на космическото пространство можеше във всеки момент да засече обекти с големината на бейзболна топка, които навлизат в ниска орбита около Земята.
Почти незабавно, след като аварийната капсула се отдели от космическата станция и се превърне в отделен летящ обект, тя ще привлече вниманието в Контролния център на космическото командване във въздушната база в планината Шайен. Въпросът, който вълнуваше всички, беше: Как щяха да постъпят, след като разберат?