Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
— Някой трябва да й сложи лидокаина, веднага! — викна той.
— Григс не отговаря — каза Капкома.
— Тогава вкарай двамата вътре!
— Не — прекъсна ги ръководителят на полета. — Точно сега поправят най-важната част. Не можем да ги приберем набързо.
— Положението й става критично!
— Ако сега приберем ремонтната група, това означава, че ще прекратим поправката на слънчевите панели за нови двадесет и четири часа. — Уотсън и Еймис не можеха просто така да влязат за малко вътре и после пак да излязат в открития космос. Нужно им беше време да се възстановят и допълнителни часове за повторение на пълния цикъл при декомпресията.
Въпреки че Ууди Елис не го каза на глас, той бе сигурен, че всички в контролната зала мислят едно и също: дори да успееха да приберат ремонтната група отвън, това едва ли щеше да има някакво значение за Дайана Естес. Смъртта й беше неизбежна.
За ужас на Тод, ЕКГ-линията вече бе навлязла във фаза на постоянно камерно трептене. Този път сърдечният ритъм не се възстанови от само себе си.
— Тя се влошава все повече! — каза той. — Приберете единия от групата вън. Нека Уотсън влезе!
Последва секунда колебание. После ръководителят на полета рече:
— Приберете я!
„Защо Григс не отговаряше?“
Ема трескаво се придвижваше напред, сграбчвайки ръкохватка след ръкохватка, които бяха заварени специално за тази цел от външната страна на орбиталната станция. Облечена в тромавия скафандър „Орлан-М“, тя едва успяваше да мърда крайниците си, ръцете я боляха от усилието да прегъне обемистите ръкавици. Освен това вече бе изморена от ремонтната работа, потта отново започна да се просмуква и напоява вътрешния комбинезон от костюма й, а мускулите й потреперваха от умора.
— Григс, обади се. Дявол да те вземе, обади се! — сопна се тя по шлемофона.
Международната космическа станция не отговаряше.
— Какво е състоянието на Дайана? — попита Ема, едва успяваща да си поеме дъх.
Гласът на Тод се обади:
— Още е в камерно трептене.
— По дяволите!
— Не бързай, Уотсън. Внимавай!
— Тя няма да издържи дълго. Къде ли се е запилял Григс?
Дишането й вече беше толкова тежко, че едва успяваше да поддържа разговора. Насили се да се концентрира върху следващата ръкохватка, като същевременно внимаваше да не заплете въжето след себе си. Лазейки по този начин по главния корпус на станцията, тя най-после се пусна и се опита да се гмурне направо към стълбата на външния люк, но нещо внезапно я спря. Ръкавът й се бе закачил в ръба на последната ръкохватка.
„По-бавно. Така ще се погубиш.“
После внимателно откачи ръкава си и го огледа — нямаше дупка. Сърцето й биеше като на маратонец, когато тя пое по стълбата и влезе във външния херметичен шлюз. После бързо затвори люка и развинти въздушния клапан.
— Казвай, Тод — подкани го тя, докато шлюзът се пълнеше с въздух. — Как е сърдечният ритъм?
— Груба линия на камерното мъждене. Още не можем да се свържем с Григс.
— Ще я изгубим.
— Зная, зная!
— Окей, вече съм на една трета атмосфера…
— Пауза за интеграция с налягането в шлюза. Не го пропускай.
— Нямам време.
— Уотсън, по дяволите, никакви съкратени процедури!
Тя замря и си пое дълбоко въздух. Тод беше прав. Във враждебния космос човек не можеше да си позволи съкращаване на процедурите. Изчака необходимото време за интеграция с вътрешното налягане и довърши изравняването на въздушното налягане с нормалното за човека. Отвори отсрещния люк и влезе в помещението за екипировка. Бързо свали ръкавиците си и продължи да съблича останалата част от скафандъра. Руският „Орлан-М“ доста по-бързо се сваляше, в сравнение с американските скафандри, но въпреки това измина сякаш цяла вечност, докато се освободи от животоподдържащите устройства по скафандъра и да махне от себе си горната му част. „Никога няма да успея“, помисли си тя, докато с два ядосани ритника се измъкна от долната половина на космическия костюм.
— Докторе, състоянието! — излая тя в микрофона към слушалките си.
— Сега мина във фино мъждене.
„Предсмъртният ритъм“, мина й през ума. Това бе последният им шанс да спасят Дайана.
Облечена само в термоподдържащия комбинезон, тя отвори люка към вътрешността на станцията. Тъй като бързаше да стигне до пациентката си, тя светкавично се отблъсна с крака от пода на камерата и с главата напред се гмурна през шлюзовия отвор.