Гравитация

— Няма причина да лъже. Защо тогава е останала сама на станцията? В този случай за нея няма друг път към Земята. Аварийната капсула е единственото спасително средство, с което разполага цялата станция!

Истината в думите му накараха Джак да замръзне на мястото си. Разгорещената размяна на реплики между Елис и Грегориан остана на заден план. Джак вече не се интересуваше от съдбата на аварийната капсула. Мислите му се прехвърлиха моментално към Ема, която бе останала сама на станцията, без шанс да се върне на Земята. „Заразена е. И го знае. Затова е останала там, за да умре.“

— Аварийната капсула изключи двигателите за излизане от орбита. Навлиза в горните атмосферните слоеве. Траекторията й е изписана на предния екран.

По разпънатата карта на земното кълбо върху централния екран се виждаше малка премигваща точка, която представляваше спасителната капсула и самотния й пътник на борда. Той се включи в аудиовръзката.

— Говори астронавт Лутър Еймис. Наближавам височина за навлизане в атмосферните слоеве, всички системи работят нормално.

Единият от офицерите от Въздушните сили погледна към Грегориан.

— ИРУ е готова за изстрелване.

— Няма нужда от това — рече Ууди Елис. — Той не е заразен. Можем да го приземим!

— Самата капсула вероятно е заразена — отвърна Грегориан.

— Не можете да сте сигурни в това!

— Не мога да поемам никакъв риск. Не мога да рискувам живота на всички хора по Земята.

— По дяволите, това си е хладнокръвно убийство!

— Той не се подчини на заповедите. Знае много добре как ще реагираме ние. — С тези думи Грегориан кимна към подчинения си офицер.

— ИРУ е във въздуха, сър.

Внезапно в залата настъпи мъртвешка тишина. Ууди Елис, блед и разтреперан, бе вперил поглед в предния екран, към двете линии, които бързаха една към друга към пресечната си точка.

Минутите се нижеха в гробовно мълчание. В предната част на залата, една от жените специалистки захлипа тихичко.

— Хюстън, навлязох в атмосферата. — Всички подскочиха от местата си, когато внезапно пропука и се разнесе веселият глас на Лутър от високоговорителите. — Много ще съм ви задължен, ако някой ме посрещне долу, щото иначе не мога се измъкна от този дяволски скафандър.

Никой не му отговори. Никой не бе в състояние да говори.

— Хюстън? — обади се отново Лутър, след като изчака малко. — Хей, момчета, къде сте?

Най-после Капкома успя да му отвърне, макар и с неравен глас.

— Ъ-ъ, прието, Лутър. Подготвили сме ти една огромна халба бира, специално за тебе, приятелю. И мажоретки ще докараме. И всичко…

— Леле, момчета, отпуснахте му нещо края, браво на вас. Добре, мисля, че след малко ще изчезна от аудиовръзката. Ама вие хем да изстудите хубавичко бирата, че…

От високоговорителите се разнесе оглушителен шум. После връзката прекъсна.

Малката точица на предния екран избухна и се разпръсна на хиляди по-малки парчета, които се изобразиха като разпръснати по екрана пиксели.