Жените на Цезар (Част I: Сервилия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част I: Сервилия)». Краткое содержание книги:
— Тогава е дошло времето да подкупваме — отговори Катул.
— Да подкупваме? — Катон силно удари по масата. — При тези обстоятелства дори няма смисъл да подкупваме! Двеста и двайсет таланта няма да ви спечелят достатъчно гласове да изпреварите Цезар!
— Тогава — предложи Катул — защо да не подкупим самия Цезар?
Другите го зяпнаха.
— Цезар има близо две хиляди таланта дългове, които нарастват всеки месец, защото не може да върне и една сестерция — обясни той.
— Тогава аз предлагам — взе думата Катон, — да доложим за случая пред цензорите и да изискваме незабавното отстраняване на Цезар от сената. Така ще се отървем от него веднъж завинаги!
— Скъпи Катоне, не можем да сторим това! — възрази Хортензий. — Той може да е напаст, но все пак е един от нас!
— Не, не е! Не е един от нас! Ако не го спрем навреме, ще унищожи всички ни, в това можете да сте сигурни! — изрева Катон и отново заблъска по масата. — Предайте го! Предайте го на цензорите!
— В никакъв случай — заяви Катул.
— В никакъв случай — повтори Вация Исаврик.
— В никакъв случай — отказа и Хортензий.
— Тогава — Катон изведнъж намери друго решение — намерете човек извън сената, който да го стори. Да речем някой от кредиторите му.
Хортензий затвори очи. Катон беше най-непоклатимият стълб на каузата им, но имаше случаи, когато у него проговаряха и тускуланският селянин, и робът — варварин. Цезар беше роднина на всеки от присъстващите, дори на Катон, нищо че връзката беше доста далечна… А като се замисли човек, с Катул бяха втори братовчеди.
— Забрави за това, Катоне. — Хортензий отвори очи и уморено го изгледа. — Това е против римските обичаи. Повече няма защо да спорим.
— Ще се справим с Цезар според римските разбирания — обеща Катул, — ако сте съгласни парите, които бяхме събрали, за да подкупим избирателите, да бъдат използвани за самия Цезар. Аз самият съм готов да го навестя и да му ги предложа. Двеста и двайсет таланта ще бъдат прекрасна първа вноска за кредиторите му. Сигурен съм, че и Метел Сципион ще се съгласи.
— О, и аз съм сигурен! — процеди през зъби Катон. — Но мен не ме бройте, безгръбначни глупаци! На Цезар дори фалшиви пари не бих му дал!
И така Квинт Лутаций Катул пожела да се срещне с Гай Юлий Цезар в самостоятелното му жилище на Вик Патриции, точно между субуранската баня и работилницата за боядисване на платове. Двамата се видяха в самия ден преди изборите, доста рано сутринта. Подреденото с вкус малко жилище доста изненада Катул; не знаеше, че братовчедите му изпитват слабост към изящната мебел, още по-малко беше очаквал това от самия Цезар. Дали изобщо имаше страна от живота, в която Цезар да не проявява дарба, питаше се той, седнал на кушетката, преди да го поканят на стола за клиентите. Тук несправедливо обвиняваше домакина си: Цезар никога не би третирал като свой клиент човек с обществения ранг на Катул.
— Е, утре ще бъде един велик ден — усмихваше се Цезар, докато му подаваше кристална чаша с разредено вино.
— Тъкмо във връзка с това идвам да те видя — обясни Катул и отпи от виното, което се оказваше превъзходно. — Виното е добро, но не ми е познато — призна си той.
— Ами защото е домашно производство — рече Цезар.
— Къде го правиш? При Бовила?
— Не, имам лозе в Кампания.
— Това обяснява всичко.
— За какво искаш да говорим, братовчеде? — попита Цезар.
Катул не отговори веднага.
— До мен достигна, Цезаре, че финансовото ти положение е доста сложно. Дошъл съм да те помоля да не участваш в изборите за върховен понтифекс. Ако бъдеш така добър да ми направиш тази услуга, аз ще се погрижа да получиш двеста таланта сребро.
Катул бръкна в гънката на тогата си, извади малък свитък хартия и му го подаде.
Цезар не го погледна. Само тъжно въздъхна.
— По-добре да бяхте използвали парите да подкупите избирателите. Двеста таланта щяха да свършат голяма работа.
— Решихме, че така ще сме по-ефективни.
— Но сте сбъркали, братовчеде, защото аз не искам парите ви.
— Не можеш да си позволиш да откажеш.
— Това е така и все пак отказвам.
Малкият свитък остана в протегнатата ръка на Катул.
— Моля те да преосмислиш предложението.