Жените на Цезар (Част I: Сервилия)

— Разбирам те, Бруте, мили. — Тя беше пребледняла от притеснение. — Майка ти не знае що е съчувствие, дори не си дава сметка колко властна и самолюбива се. Толкова е неуязвима.

— Напълно съм съгласен — въздъхна Брут.

Време беше да го разведри по някакъв начин, да му вдъхне повече самочувствие. Юлия се усмихна и посегна да оправи дългите му черни къдрици.

— Мисля, че се държиш правилно, Бруте. Стоиш настрана и не я предизвикваш. Ако вуйчо ти Катон живееше с нея, сигурно щеше да разбере положението ти.

— Вуйчо Катон е живял навремето с нея — напомни й той.

— Да, ама тя тогава е била малка — галеше го момичето.

Брут искаше да я целуне, но се въздържа. Задоволи се с това да я погали на свой ред по ръката. Юлия наскоро беше навършила тринайсет и макар че вече се превръщаше в жена, Брут знаеше, че още не й е време да се целува. Освен това го възпираше чувството за чест, което му бяха внушили множеството консервативни автори, които четеше, да речем Катон Цензор. А с доверието не биваше да се злоупотребява.

Разбира се, щеше да е по-добре и за двамата Брут да се беше престрашил, защото тогава Юлия не би могла да прикрие нарастващата си неприязън към него, а колкото по-рано двамата сложеха край на противоестествения си годеж, толкова по-добре за всички. Но понеже Брут никога не я докосваше, тя не виждаше разумна причина да се оплаче пред баща си и да го моли да я спаси от един навярно ужасен брак. Колкото и добра съпруга да бъде тя, нищо добро няма да се получи и за двама им.

Проблемът беше, че Брут беше изключително богат! Това си беше беда още когато ги сгодяваха, но откакто Брут наследи и богатствата на дядо си по майчина линия, нещата станаха ужасяващо сложни. Подобно на всички в града Юлия знаеше историята за Златото от Толоза и за всичко, което Цепионите са си купили с него. Парите на Брут щяха да са от огромна полза за баща й, в това не биваше дори да се съмнява. Баба й винаги й обясняваше, че неин дълг като единствена рожба на баща си е да повдигне престижа му на Форума. И имало само един начин едно момиче да го стори: като се омъжи за съпруг с възможно най-много пари и обществен авторитет. Брут можел и да не е момичешкият идеал за съпруг, но като пари и име нямал равен. Затова Юлия щеше да изпълни своя дълг и да се омъжи за човек, с когото за нищо на света не би легнала. Баща й беше по-важен.

Затова когато Цезар мина да я навести, Юлия се държеше, все едно Брут е годеникът на мечтите й.

— Пораснала си — отбеляза той.

— Само пет години ми остават — отвърна му тържествено Юлия.

— Това ли е всичко?

— Да — въздъхна Юлия, — това е всичко.

Той я прегърна и я целуна. Нямаше как да знае, че дъщеря му е точно от онези момичета, които искат съпругът им да прилича на баща им: да бъде зрял мъж, известен, хубав и да ръководи събитията.