Жените на Цезар (Част I: Сервилия)

И все пак никой римлянин, пък дори и прагматикът Цезар, не виждаше нещо необичайно в това обществените сгради да имат странна форма.

Ескортът от клиенти застана на почтително разстояние на площада и с благоговение проследи с поглед Цезар, докато той се изкачваше към двукрилата бронзова порта с изваяни барелефи, проследяващи живота на Клелия. При нормални обстоятелства никой не минаваше през тази порта, тъй като и двете крила на голямата къща си имаха входове. Но днешният ден не бе обикновен. Новият върховен понтифекс влизаше във владение на своето имение, а това беше тържествен акт. Цезар удари три пъти с отворена длан по дясното крило на вратата и тя веднага се отвори. Главната весталка ниско му се поклони и го въведе вътре, след което затвори вратата. Трогнатата до сълзи публика тежко въздъхна и се приготви за едно продължително чакане.

Перпения и Фонтея се бяха оттеглили преди няколко години; жената, която изпълняваше ролята на главна весталка, беше Лициния, близка братовчедка на Луций Мурена и далечна братовчедка на Марк Крас.

— Аз — рече тя, докато водеше Цезар по рампата, служеща за вестибюл, към следващата бронзова порта — имам намерение да се оттегля възможно най-скоро. Братовчед ми Мурена се кандидатира за консул тази година и ме помоли да остана главна весталка, колкото да му помогна при изборите.

Лициния не беше красива, но беше приятна жена. Дали обаче си изпълняваше както трябва задълженията, Цезар имаше причина да се съмнява. В качеството си на понтифекс от дълги години имаше вземане-даване с весталките и горко беше оплаквал съдбата им от деня, в който покровител им стана Метел Пий. Най-напред Метел Пий прекара десет години в Испания, където се сражаваше срещу Квинт Серторий, след което се прибра у дома състарен и напълно безразличен към жени, които се очакваше да храни, наглежда, наставлява и подпомага. Пък и злобната му жена не беше от голяма полза в това отношение. Както можеше да се очаква, и трите жени, застанали последователно начело на колегията, се нуждаеха от по-здрава ръка да ги води. Като следствие от всичко това колегията на весталките беше в упадък. Е, свещеният огън беше поддържан, различните празненства и церемонии се провеждаха според правилата. Но скандалът около процеса, който навремето Публий Клодий беше започнал, още не беше заглъхнал: римляните си имаха едно наум за целомъдрието на шестте жени, които трябваше да олицетворяват късмета на града, особено за онези, които бяха весталки по време на самия процес.