Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Искам да намериш един човек на име Георги Асланян. Държи арменската таверна, всички го познават. Кажи му, че работя по въпроса и ще се опитам да намеря начин да успокоя духовете. Разбрано?
— Разбрано.
— И вземи две по-яки ченгета с теб. Не искам да се случи нещо с хубавото ти личице.
Потупа хлапето по бузата и продължи нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж.
Главен супер интендант Ицхак Баум седеше зад бюрото в кабинета си и говореше по телефона. Нисък, дебел мъж с добре изгладена униформа, с венеца и звездата на сган НШ1С16, блестящи на раменете му. Около Баум винаги витаеше атмосфера на превзето самодоволство, която днес се подсилваше от твърденията, че не може да коментира нищо повече от факта, че на този етап не търсят друг във връзка с убийството на Ривка Клайнберг. Бен Рои ядосано нахълта в стаята и натисна вилката на телефона, прекъсвайки връзката.
— Какво правиш, по дяволите? — вбесено изквича Баум. — Разговарях с „Джерусалем Пост“!
— Майната му на „Джерусалем Пост“ — озъби му се Бен Рои и се надвеси през бюрото. — Какво става?
На Баум му трябваше секунда да дойде на себе си, месестите му устни трепереха и се гърчеха, докато се мъчеше да овладее гнева си.
— Разрешавам убийство, ето какво става, детектив Бен Рои. Което е много повече от онова, което ти правиш през последните десет дни.
— Петросян! — Бен Рои беше абсолютно втрещен. — Седемдесетгодишен свещеник! Как реши, че той е извършителят?
— Благодарение на отдавна доказалия се процес на събиране на улики и следването им, ето как!
— Я ми спести остроумията си, Баум!
— А ти покажи уважение, Бен Рои!
— Начукай си го!
— Ти си го начукай!
Баум вече беше скочил на крака и се гледаха кръвнишки. Млада служителка надникна в кабинета и попита защо е цялата врява.
— Разкарай се! — изрева Баум.
Завтече се през кабинета, затръшна вратата и се върна при бюрото си.
— Внимавай, Бен Рои! — озъби се той. — Внимавай какъв тон ми държиш! Наистина внимавай, или ще си понесеш последствията.
— Направо ще напълня гащите!
— И трябва! Ти си позор за този участък. Ти и онзи твой префърцунен педал…
— Да не си посмял…!
— Ти да не си посмял!
— Маниак!
— Внимавай какво говориш!
— Маниак!
Продължиха така още известно време, разменяха си клетви и обиди, докато накрая се изтощиха и млъкнаха задъхани. Виковете на арменците отвън изпълниха кабинета. След десет секунди Баум седна на мястото си. Бен Рои вдигна ръце от бюрото и отстъпи крачка назад.
— Началник Гал знае ли?
— Разбира се, че знае. Да не мислиш, че бих действал зад гърба му? Показах му доказателствата, той даде разрешение и подписа заповедта.
Бен Рои поклати глава. Началник Гал не беше глупак — щом бе разрешил ареста, значи Баум беше успял да представи тезата си достатъчно убедително.
— И какви са тези железни доказателства?
Баум се облегна в стола си и изпъчи гърди.
— Има досие.
— Петросян?
— Нападнал гръцки свещеник на Божи гроб. Едва не го удушил. Абсолютно откачил.
— И това станало…?
— През две и четвърта.
Бен Рои се изсмя пренебрежително.
— Значи си имаме работа с рецидивист.
Баум настръхна, но предпочете да не се връзва на сарказма му.
— Има и още.
— Разказвай, ако обичаш.
— През седемдесетте бил хванат да подправя счетоводните книги на катедралата. По онова време управлявал финансите, източвал пари от сметките и инвестирал в съмнителни сделки. Работата обаче се разсъхнала, едва не се стигнало до фалит. „Хаарец“ излезли с обширен материал.
Бен Рои не можеше да повярва на ушите си.
— И това има общо с убийството?
— Разбира се, че има. — Гърдите на Баум се изпъчиха още повече. — Журналистката, която подготвила материала, била начинаеща и това била първата й голяма статия. Името й е…
— Ривка Клайнберг — довърши Бен Рои.
Баум се подсмихна самодоволно, сякаш беше улучил в десетката.
— Намир го откри. Добър детектив е Амос. Старателен. — Замълча многозначително, след което продължи: — Благодарение на Клайнберг Петросян бил пратен опозорен в Армения и трябвало три години да изкупва греховете си с пост и молитви на гъза на географията. Изгубил всякакви надежди един ден да стане патриарх. Което според мен може да бъде адски добър мотив.