Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
Той разроши косата й и продължиха към градината — вехта бетонна сграда с решетки на прозорците и стоманен портал, изрисуван с графити. Помогна й да слезе и отидоха до входа, без да обръщат внимание на съседната сграда с гигантското синьо-бяло израелско знаме, което се развяваше на покрива. Сара натисна звънеца, обърна се и хвана ръцете му. Две арабски хлапета минаха покрай тях, яхнали измъчено магаре; от минарето по-надолу зазвуча усилен от високоговорители глас, призоваващ правоверните на обедна молитва.
— Благодаря за чудесната сутрин — каза тя, повдигна се на пръсти и го целуна по носа.
— Аз ти благодаря.
— Трябва да го направим отново.
— Определено.
— Препечените филийки бяха възхитителни.
— Да ти го начукам.
Разсмяха се и стиснаха ръце. Той искаше да каже още нещо, нещо по-съкровено — колко е специална, колко много означава за него, как повече от всичко на света иска бъдещето им да бъде общо. Преди да успее да го направи, порталът се отвори. Сара завъртя очи — може би и тя мислеше същото.
— Обади ми се — каза тя.
— Разбира се.
Тя стисна ръцете му за последно, опря нежно корем в неговия, прошепна „Чао, татко“ и влезе в двора. Бързо махване с ръка и порталът се затвори. Бен Рои впери поглед в него, като си мислеше колко по-лесен би бил животът, ако имаше нормална работа, която не го задръства непрекъснато със смърт, насилие и мъка. Поклати глава, извади мобилния си, включи го и тръгна към колата. Няколко сигнала му съобщиха за пропуснати обаждания и съобщения. Много пропуснати обаждания и съобщения. Много повече от обичайното. Той се намръщи, влезе в гласовата си поща и заслуша, облегнат на колата си.
Сара вървеше през площадката за игра с колегата си Дебора и й разказваше каква чудесна сутрин е изкарала и как има някакъв шанс с Бен Рои да направят още един опит. Тъкмо стигна до основната сграда, когато оттатък стената познат глас изрева:
— Ох, не, не, не, проклет глупак! Какво правиш?
Усмивката й помръкна.
— Е, поне беше хубаво — въздъхна тя.
Бен Рои караше като побъркан, натиснал газта до дупка — с включена сирена и светлини на покрива на тойотата. Стигна до Кишле за пет минути. „Омар Ибн ал Хатаб“ беше задръстена — няколкостотин арменци скандираха крещяха, сипеха обиди към редицата униформени, изпратени да не ги допускат до участъка. И всичко това под зоркото внимание на тълпа журналисти, фотографи и телевизионни екипи. Както и можеше да се очаква, защото архиепископ Армен Петросян току-що бе арестуван по подозрение в убийството на Ривка Клайнберг.
Спря тойотата пред служебния вход на участъка, показа значката си и вкара колата на паркинга зад сградата. Беше се обадил на идване и Зиски го чакаше.
— Това е работа на Баум, нали? — извика той, докато изскачаше от колата. — Той е зад всичко това!
— Използва чина си, за да се наложи на сержант Шалев — потвърди Зиски. — Твърди, че имал достатъчно доказателства за обвинението.
— Какви, за Бога?
Зиски не беше наясно с подробностите. Знаеше само, че главният супер интендант твърдял, че доказателствата му били железни.
— Като тези, че Земята е плоска! Къде е Леа?
Била изпратена у дома да се успокои. Изтрещяла, когато чула какво става. Бен Рои стовари юмрук върху покрива на тойотата и тръгна през двора, следван от Зиски.
— А началник Гал?
— Докладва в министерството.
— Каква преебавка, мамка му! Единствената общност, която се държи нормално, а той ги накара да се разбунтуват! Пред очите на медиите! Малоумник!
Бен Рои стигна входа на детективското отделение и нахълта вътре. Юри Пинкас, Амос Намир и сержант Моше Перес бяха вдигнали крака по бюрата. Явно смятаха, че всичко е приключило.
— Много мило…
— Къде е Баум? — озъби се Бен Рои.
— … че благоволи да дойдеш — довърши Пинкас. — Горе. Отговаря на обаждания на пресата.
— Не се и съмнявам — изръмжа Бен Рои и забърза обратно навън. Прекоси отново двора към входния тунел на участъка. Отсреща крещящата тълпа беше стигнала до портала, а униформените се мъчеха да ги задържат. Бен Рои влезе през ниската врата отдясно и тръгна по стълбите.
— Искаш ли да дойда с теб? — попита Зиски, който продължаваше да го следва.
Бен Рои рязко се завъртя.