Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Не съм много сигурен как да го използвам.
Не й казах всичко, но това си беше донякъде вярно.
Ридли повдигна подигравателно вежди.
— Малката мис Всичко знам не можа ли да ти каже? — Бузите на Лив поруменяха. Ридли извади поредната дъвка от джоба си, махна опаковката й и я пъхна в устата си. — Трябва да го докоснеш с топката. — Пристъпи към мен. — Което означава, че ще се наложи да се доближиш до него.
— Все тая. — Линк мина покрай нея. — Ние сме двама. Можем да си я подмятаме.
Лив пъхна молива зад ухото си. Досега беше записвала нещо в дневника си.
— Линк може и да е прав. Не ми се иска да доближавам някого от тях. Но ако нямаме друг избор, си струва да опитаме.
— После трябва да направиш заклинанието. Нали знаеш, да изпееш думите и всичко както си трябва.
Ридли се беше облегнала на едно дърво със самодоволна усмивка. Тя знаеше, че няма откъде да сме научили заклинанието. Лусил беше приседнала в краката й, вперила очи в нея, и я изучаваше.
— Предполагам, че няма да ни кажеш какво е то.
— Че аз откъде да го знам? Не е като да е изписано навсякъде.
Лив разгъна картата в скута си и я приглади внимателно с ръка.
— Вървим в правилната посока. Ако продължим на изток, пътят трябва да ни отведе до брега — посочи тя към гъстата дъбрава пред нас.
— Накъде? Трябва да влезем в тази гора? — погледна Линк натам със съмнение.
— Не се страхувай, захарчето ми. Аз ще взема Хензел, ти вземи Гретел — намигна му Ридли, сякаш все още го държеше под свой контрол. Което беше вярно, но не заради дарбата й на Сирена.
— Благодаря, но аз съм си добре и така. Защо не си вземеш още една дъвка? — подмина я Линк и продължи.
Вероятно Ридли беше като варицелата; човек може да се зарази с нея само веднъж.
— Колко време му е нужно да се изпикае? — нервно запрати Ридли камък сред храстите пред нас, нетърпелива да тръгнем отново.
— Чувам ви! — провикна се Линк оттам.
— Добре е да знаем, че поне някои от телесните ти функции още са в ред.
Лив погледна към мен и изпуфтя с досада. Колкото повече вървяхме, толкова по-досадни ставаха Линк и Ридли.
— Не ме улесняваш, като ми говориш.
— Искаш ли да дойда там и да ти помогна?
— Само обещаваш, Рид — обади се Линк от храстите. Тя се надигна и Лив я погледна шокирано. Ридли се усмихна доволно и отново седна до нас на земята.
Разглеждах сферата в ръцете си, тъй като цветът й беше започнал да се променя от черно към искрящо зелено. Не виждах никаква полза от това, само цветове, които непрекъснато се редуваха. Може би Линк беше прав. Може би я бях счупил.
Ридли изглеждаше объркана или пък заинтригувана. Беше ми трудно да определя кое от двете.
— Каква е тази светлина?
— Действа като компас. Започва да свети, когато сме на правилния път.
Поне така беше преди.
— Хъм… Не знаех, че го правят.
Отново сложи на лицето си изражението на досада.
— Сигурна съм, че има много неща, които не знаеш — усмихна й се Лив невинно.
— Внимавай, че мога да те накарам да поплуваш малко в реката.
Гледах Сиянието. Сега имаше нещо различно в него. Светлината пулсираше така ярко и често, както не се беше случвало, откакто напуснахме гробището на Савана. Обърнах се, за да я покажа на Лив.
— Виж това — казах и отметнах косата й, за да погледне по-добре.
В същия миг усетих изгарящия ме поглед на Ридли и замръзнах на място. Бях й отметнал косата — както правех с къдриците на Лена. Имаше само едно момиче, което докосвах така. Лив не забеляза, че се беше случило нещо особено, но Ридли не откъсваше очи от мен. Започна да ближе близалката си. Гледаше право към мен и усещах как волята ми отслабва. Изпуснах Сиянието и то се търкулна по покритата с мъх горска почва. Лив се наведе да го вземе, подви крака под себе си и се отпусна на земята.
— Странно е. Защо отново започна да свети в зелено? Да не би да ни очаква още едно посещение от Ама, Арелия и Туайла?
— Сигурно е бомба — чух гласа на Линк, но самият аз не можех да издам и една дума. Приседнах на земята до краката на Ридли. Беше минало известно време, откакто тя не беше упражнявала силите си на Сирена върху мен. Докато забивах лице в калта, през главата ми мина странна мисъл. Или Линк беше прав и беше имунизиран срещу нея, или тя се въздържаше да прилага силите си върху него. Ако второто беше вярно, това беше нещо напълно ново за Ридли.