Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Ейбрахам — каза Лив тихо. — Е, това е просто чудесно.
Линк реагира преди мен:
— И не си казала на Лена? Толкова ли си луда и изперкала?
— Аз…
Прекъснах я:
— Тя е страхливка.
Ридли се изопна цялата, жълтите й очи просветнаха яростно.
— Страхливка съм, защото не искам да умра? Знаеш ли какво ще ми причинят леля ми и онова чудовище! — Гласът й трепереше, но се опитваше да го прикрие. — Искам да те видя как ще се изправиш срещу тях, смелчаго. В сравнение с Ейбрахам майката на Лена прилича на малкото ти котенце.
Лусил изсъска.
— Но това няма значение, стига Лена да не стигне до Бариерата. И ако искаш да я спреш, трябва да тръгваме. Не знам точно пътя. Знам обаче къде ги оставих.
— И как тогава смятахте да стигнете до Голямата бариера?
Не можех да разбера дали ме лъжеше, или за пръв път откакто я познавах, казваше истината.
— Джон знае пътя.
— А знае ли, че Сарафина и Ейбрахам са там?
Дали точно той не й беше устроил този капан?
Ридли поклати глава.
— Не съм сигурна. Този тип е труден за разгадаване. Има си… някои проблеми.
— Как ще я убедим да не отива с него?
Вече се бях опитал да разубедя Лена да не бяга, но не много успешно.
— Трябва да го измислиш някак. Може би това ще помогне.
Метна ми овехтяла тетрадка със спирала. Бих я познал навсякъде. Дневникът на Лена. Бях прекарал достатъчно следобеди, гледайки как пише в него.
— Откраднала си дневника й?
Ридли тръсна косата си.
— „Откраднала“ е толкова грозна дума. Взех го назаем и трябва да си ми благодарен. Може би сред всички тези отвратително сантиментални безсмислици има и нещо полезно.
Отворих раницата си и пъхнах тетрадката вътре. Сега носех тайните на Лена в чантата си и тайната на мама в джоба си. Не бях сигурен колко още тайни можех да понеса.
Лив беше по-заинтересувана от мотивите на Ридли, отколкото от дневника на Лена.
— Чакай малко. Сега се очаква да повярваме, че си от добрите, така ли?
— По дяволите, не. Аз съм лоша до мозъка на костите си. И изобщо не ми пука в какво вярвате — стрелна ме Ридли с поглед. — Всъщност още не мога да разбера какво въобще правите тук.
Пристъпих напред, преди да се ядоса, да използва друга близалка и да накара Лена сама да се предложи на Хънтинг за предястие.
— Значи е истина? Искаш да ни помогнеш да открием Лена?
— Точно така, любовнико. Може да не се харесваме взаимно, но имаме едни и същи интереси. — Обърна се към Лив, но продължи да говори на мен. — Обичаме един и същи човек, а тя си има проблеми. Признавам, и аз си имам слабости. Сега да тръгваме вече, преди чичо ми да е докопал и трима ви.
Линк не откъсваше очи от нея.
— Човече, не съм мислил, че отново ще бъдем заедно.
— Не си въобразявай нищо, захарчето ми. Ще се върна към своето лошо аз в мига, в който открием Лена.
— Никога не знаеш, Рид. Може би Магьосникът ще ти даде сърце, след като убием злата вещица.
Ридли ни обърна гръб и тръгна, забивайки острите токове на сандалите си в калта.
— Като че ли бих искала да имам сърце.
19.VI
Последствия
Опитвахме се да вървим заедно с Ридли, която крачеше бързо и ту влизаше сред дърветата, ту излизаше от тях. Лив беше зад нея и постоянно проверяваше селенометъра си или картата на леля Пру. Тя не се доверяваше на Рид, също като нас двамата.
Имаше нещо, което ме притесняваше. Част от мен й вярваше. Може би наистина го правеше заради Лена. Беше малко вероятно, но ако имаше поне минимален шанс Ридли да казва истината, трябваше да я последвам. Имах дълг към Лена, който не знаех дали някога ще мога да изплатя.
Не знаех дали двамата имаме бъдеще. Дали Лена отново щеше да бъде момичето, в което се влюбих. Но това нямаше значение.
Сиянието се затопли в джоба ми. Извадих го, очаквайки да видя искрящите му цветове, но то беше матовочерно. Сега виждах отражението си в повърхността му. Изглеждаше абсолютно повредено. Беше напълно безполезно.
Очите на Ридли се разшириха от изненада, когато го видя. Спря на място за пръв път, откакто бяхме тръгнали.
— Откъде взе това, любовнико?
— Мариан ми го даде.
Не исках тя да знае, че е било на майка ми или кой й го беше дал.
— Е, това може малко да повиши шансовете ви. Не мисля, че ще уловиш чичо Хънтинг вътре, но може и да успееш с някой от глутницата му.