Шанхайска афера

Шен Деши предвкусваше удоволствието от успеха. Само ако успееше да идентифицира този човек, можеше да го използва като скрито предимство в собствената си игра.

— Дай ми телефонния му номер тогава — настоя той.

— Онзи проклет ebpon — чужденецът… Той ми взе телефона — отвърна Мелсчой.

Шен Деши реши, че очевидно беше време да намери онзи wai guo ren и да се погрижи за него. Трябваше отново да се обади на капитана от полицията.

— Сигурно го помниш — настоя Шен.

— Първо ми развържи китките и глезените, а когато слезем на брега, ще говорим — отвърна Мелсчой.

— Не съм толкова глупав, че да пробвам да разпитвам бивш полицай! — ухили се агентът и скръсти ръце пред гърдите си, но от това движение изгуби равновесие и тялото му залитна напред.

Мелсчой реагира светкавично, наведе се и го удари с глава в коленете.

Инспектор Шен се строполи по гръб. Мелсчой се опита да нанесе повторен удар с глава, но получи ритник в лицето, носът му се счупи и започна да кърви.

Шен Деши го сграбчи за косата и го замъкна до отворената преграда в перилата на корабчето.

— Не! — изкрещя Мелсчой, опитвайки се да го изблъска.

— Телефонният номер! — яростно извика Шен Деши.

— Твой е, ако ме освободиш.

— Ще те затрия, ако не ми съдействаш! — извика Шен Деши и започна да го рита в гърдите и корема.

Зад гърба му колата скърцаше и се мяташе, вързана за обезопасителните вериги. Целият ферибот се люшкаше от огромните вълни.

— Дай ми проклетия номер! — изкрещя Шен Деши.

Мелсчой отвори уста, за да му отговори, но корабът се люшна силно и следващият ритник на Деши попадна право в гърлото му. Смаза трахеята и ларинкса му. Мелсчой започна да се задушава и да се бори за глътка въздух.

Фериботът отново се издигна и се наклони на една страна. Шен Деши инстинктивно се пресегна да го спре, но столът на Мелсчой се плъзна настрана по мократа палуба, падна през отвореното ограждение и се изгуби сред разпенените тъмни води на Хуанпу.