Шанхайска афера

— Чух, че си се издигнал доста бързо — започна тя отново. Бе чула много повече, но не беше съвсем сигурна как да изиграе картите си с информацията, която имаше.

— Имам предимството да притежавам невероятна мотивация — каза той, а погледът му се впи в нейния.

Амбициозността му в този момент показа, че баща й бе грешил.

— Еди е бил тук в средата на септември — рече тя.

— Да.

— На гости на семейството ли?

— Беше за рождения ден на майка ми — отвърна той.

— Трябва да я поздравиш от мое име.

— И защо те интересува това посещение? — попита Джиан Лу.

— Еди е видял един човек и го е проследил до едно отдалечено място.

— Така ли?

— Не ти ли е споменавал нещо за това?

Джиан Лу поклати отрицателно глава.

— Този човек, когото е проследил, се е срещнал с някаква важна правителствена клечка. Еди споменавал ли ти е за такъв човек?

— Не, Йойа, съжалявам.

— Ами за някакво място… Голяма сграда, боядисана в синьо. Прилича на стара фабрика. В името й се споменава и Чунмин? — попита тя.

— Споменава се в имената на много фирми — отвърна той. — Не знам нищо за подобно място.

— Този човек от правителството… — продължи Грейс. — Мисля, че е свързан със строителния бизнес. Може би осъществява надзор или по някакъв друг начин… Но става въпрос за проекти за милиарди юани.

— Ами не е невъзможно, откакто провъзгласиха Чунмин Сити за седмия по големина град. Несъмнено подобни влиятелни хора вече често посещават града ни.

Преди петнадесет години партийните власти бяха набелязали седем града, всичките в околностите на Шанхай, които трябваше да се свържат с града. Щяха да се изградят железници и магистрали, и да се увеличи търговията с тях, а по-късно щяха да станат квартали на мегаполиса. Чунмин Сити бе последният район, който според главния план трябваше да бъде развит.

— Важно е да разберем кой е бил човекът, когото Еди е проследил на онази среща.

— Разбира се, ти си попитала самия Еди, нали? — каза Джиан.

— За него той е бил само едно лице. Не го е познавал — отвърна тя и се поколеба. — Знай, че един човешки живот зависи от тази информация. Животът на човека, който ми помогна да извоюваме свободата на Еди. Той е мой пряк началник.

Джиан Лу тежко си пое дъх. Очите му се впиха в нея и тя се почувства отмаляла като цвете, оставено на слънце, но миг по-късно той отклони погледа си, опитвайки се да се съсредоточи и да разсъждава.

— Строителство, така ли? — замислено повтори той. — Доста такива проекти се планират в момента.

— Това трябва да е нещо голямо. Много голямо. Нещо, което да си струва измама и предателство, както и ожесточена конкуренция между най-силните в бранша.

— Хотел, офис сграда? Какво? — замисли се Джиан Лу.