Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Нокс, Грейс, Данър и парцалената кукла, която представляваше Едуард Лу в момента, навлязоха сред блъсканицата. Нокс реши, че сред тълпата лесно ще бъдат забелязани от свръзката си, но не спомена нищо пред останалите. Поне със сигурност можеше да се каже, че на дока двамата с Данър бяха единствените пътници, които не бяха китайци.
— Трябва най-напред да се опитаме да стигнем до будките за билети! — опита се да надвика тълпата Грейс.
Данър и Лу бяха надлежно регистрирани при краткия си престой в хотелските стаи. Лу можеше да ходи, но едва се крепеше в съзнание. Данър бе изтощен и трябваше да мобилизира всичките си запаси, за да продължи да върви.
Четиримата се оказаха изблъсквани от тълпата против волята си, следвайки всяко нейно движение.
— Ако се случи нещо — извика Нокс, за да го чуят останалите, — когато се случи нещо, недейте да се борите. Ще вървим по течението и ще се опитаме да стигнем до брега колкото може по-бързо.
Останалите не казаха нищо, може би не го бяха чули.
— Независимо какво става обаче, гледайте да не падате — продължи той. — Ще се хванем здраво за ръце и ще стоим един до друг. Иначе блъсканицата може да ни убие.
Нокс хвана Данър през лакътя с лявата си ръка, а с дясната стори същото с Лу. Грейс подхвана Едуард за другата ръка и така можеха да го държат изправен, но беше почти невъзможно четиримата да се придвижат напред.
Ситуацията в тълпата бързо прерастваше в безредие, щом нетърпението, ядът и клаустрофобията започнаха да вземат превес.
Нокс, който с всички сили се опитваше да издърпа останалите напред, виждаше как персоналът на ферибота се мъчеше да задържи настрана предната част на тълпата. Хората се опитваха да се качат на борда, за да не бъдат изблъскани във водата. Един от членовете на екипажа размаха верига над главите им, удари неколцина и предизвика сбиване. Боят бързо се предаде нататък, подобно на огън в суха трева. Непознати се обръщаха един срещу друг и започваха да се налагат.
Само няколко минути по-късно воят на полицейски сирени оповести пристигането на отряда за бързо реагиране при безредици. Тълпата се люшна назад по улиците, отдръпвайки се от полицията. Лу залитна и едва не падна. Нокс и Грейс успяха да го изправят и се оставиха на тълпата да понесе и четиримата.
Кордон от полицаи се появи в пространството зад кея; всички носеха сини каски и прозрачни плексигласови щитове. Втори кордон от полицаи се появи откъм хотел „Индиго“ и затвори изхода за бягство от юг.
— Сега! Давайте! — извика Нокс най-вече на себе си.
Със сключени един за друг лакти четиримата се наведоха напред, за да устоят на напора на тълпата, която се оттегляше на юг, далеч от полицията. Трябваше да преодолеят натиска и да се доберат до билетния терминал.
Полицейската стратегия обаче се оказа тотално погрешна: притиснати от ченгетата, хората от тълпата можеха да избягат от натиска само навън към доковете и реката, принуждавайки се в безредицата да скачат във водата, опитвайки се да се доберат до празните фериботи.
Нокс зарови лице в рамото си, за да забърше дъжда от очите си. Забеляза туристическа табела с надпис „Уайт Стар Адвенчърс“, издигната от нечия слаба ръка.
— Ето там! — извика той.
Жената с табелата беше китайка, дребна на ръст, облечена строго официално и цялата подгизнала от дъжда. Тя се здрависа с Нокс и го поздрави с „Добре дошъл на това пътуване“. Ако играеше роля, то жената определено се вживяваше максимално добре. Усмивката така и не слезе от лицето й и тя даже не спомена лошото време.
— Опасявам се, че нашият кораб е завързан от другата страна на трети терминал — този откъм юг — каза тя. — Терминалът е малко препълнен днес. Очакваме ли още някого?
Нокс беше споменал, че ще пътуват петима.
— Ще се качат само трима! — извика той.
— В такъв случай всички ли сме тук? — попита жената.
— Да!
— Много добре. Бихте ли ме последвали, моля — каза тя, все още стискайки табелата в ръка.
— Май ще е най-добре, ако не правите реклама — отбеляза Нокс и внимателно свали ръката й.
Жената кимна и се усмихна, а по лицето й се стичаха дъждовни капки.
— Много добре. Насам, моля.