Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Защото седя съвсем неподвижно.
— Много ли си пиян?
— Изобщо не съм… засега. Но ако си така добър да ми сипеш едно питие…
Обърнах се.
— Защо не си налееш сам?
— Боли ме, като се движа.
— Добре.
Отидох и напълних една чаша, след това му я занесох. Ганелон бавно я вдигна, благодари ми с кимване и отпи.
— Ох, така е по-добре! — въздъхна той. — Може да притъпи малко усещането.
— Ти си се бил — заключих аз.
— Да — отвърна той. — И то неведнъж.
— Тогава понеси раните си като войник и не ме карай да ти съчувствам.
— Но аз победих!
— Боже! Къде остави труповете?
— О, не беше чак толкова сериозно. Всъщност едно момиче ме докара до това състояние.
— Значи си е струвало парите.
— За нищо подобно не става дума. Опасявам се, че ще изпаднем в неудобно положение.
— Ние ли? Защо?
— Не знаех, че тя е стопанката на къщата. Прибрах се във весело настроение и реших, че е някоя прислужница…
— Дара? — напрегнато попитах аз.
— Аха, същата. Шляпнах я по задника и я мляснах един, два пъти… — Ганелон простена. — Тогава тя ме сграбчи. Вдигна ме от земята и ме задържа над главата си. После ми обясни, че е стопанката на къщата. И ме пусна… Аз тежа сто и петнайсет килограма, човече, а пътят надолу беше дълъг.
Той отпи нова глътка, а аз се разсмях.
— И тя така се смееше — мрачно продължи Ганелон. — Помогна ми да стана и се държа любезно. Естествено, аз се извиних… Този твой брат трябва да е страхотно мъжествен. Никога не съм срещал толкова силно момиче. Като си помисля какво би могла да направи с един мъж… — в гласа му се прокрадваше благоговение. Той бавно поклати глава и си допи коняка. — Изпитах истински страх… да не говорим за неудобството.
— Тя прие ли извиненията ти?
— О, да. Държа се много великодушно. Каза ми да забравя цялата история и обеща тя да направи същото.
— Тогава защо не си в леглото?
— Останах да те изчакам. Предполагах, че може да се прибереш доста късно. Исках да те хвана, преди да си легнал.
— Е, направи го.
Ганелон се надигна полека, без да изпуска чашата си.
— Хайде да излезем навън — предложи той.
— Добра идея.
На път за навън взе и гарафата, за което също си помислих, че е добра идея и двамата тръгнахме по градинската алея зад къщата. Най-накрая Ганелон се настани върху стара каменна пейка под един огромен дъб, където напълни чашите ни и отпи от своята.
— Мм, твоят брат разбира и от пиене — призна той.
Седнах до него и си натъпках лулата.
— След като й казах, че съжалявам и й обясних кой съм, известно време си поприказвахме — рече Ганелон. — Щом разбра, че съм заедно с теб, тя взе да ме разпитва за най-различни неща, свързани с Амбър, сенките, теб и цялото ти семейство.
— Ти каза ли й нещо? — попитах, докато си палех лулата.
— И да исках, не бих могъл. Не знаех нито един от отговорите.
— Хубаво.
— Тя ме накара да се замисля, обаче. Струва ми се, че Бенедикт не споделя много с нея и напълно го разбирам. Мисля, че трябва да внимаваме какво говорим в нейно присъствие, Коруин. Прекалено е любопитна.
Кимнах и пуснах няколко кълба дим.
— За това си има причина. Много сериозна причина. Но се радвам, че си си държал езика зад зъбите, дори след като си пил. И ти благодаря, че ми каза.
Той вдигна рамене и отпи от чашата.
— Хубавият пердах действа отрезвяващо. Освен това твоето благополучие е и мое благополучие.
— Така е. Тази версия на Авалон допада ли на твоя вкус?
— Версия ли? Та това си е моят Авалон. Наистина тук живее вече ново поколение, но иначе мястото си е същото. Днес ходих до Полето на тръните, където убедих шайката на Джек Хейли да постъпи на служба при теб. Мястото си е същото.
— Полето на тръните — повторих аз, обзет от спомени.
— Да, това е моят Авалон — продължи той — и аз ще се върна тук да прекарам старините си, ако оцелеем в Амбър.
— Още ли искаш да дойдеш с мен?