Капризите на сърцето

Моли чу тихата ругатня на Кевин и побърза да си лепне една мила усмивка на лицето.

— Хей, приятели. Измъкнали сте се за малко от хлапетата, а?

— Те си играят на ливадата на гоненица с фенерчета — обясни сухо Фийби, докато слизаше по стълбите и оглеждаше изпомачканата рокля на сестра си.

Моли трескаво се опитваше да измисли как да се измъкне от тази бъркотия, но мисълта, че под роклята е съвсем гола, определено пречеше на мисловния й процес.

— Надявам се, че с Андрю всичко ще е наред. Знаеш колко бързо изчезва понякога.

— Андрю си е съвсем наред — увери я Дан. — Тук наоколо няма начин да попадне в беда.

— Нямаш представа колко се заблуждаваш — промърмори Кевин.

Фийби наклони глава към пътеката, извиваща се покрай плажа. Широката тениска с емблемата на „Старс“ и джинсите не можеха да скрият силата, която се излъчваше от иначе чувствената й фигура.

— Госпожа Лонг великодушно предложи да ги наглежда, така че можем да се поразходим.

Моли разкърши рамене.

— Май ще пропусна разходката. От пет и половина съм на крак и се чувствам малко уморена. — Има си хас да не е, след като днес се бе любила три пъти. — Може би утре.

— Няма да отнеме много време. — В гласа на Дан отекнаха стоманени нотки. — А и трябва да си поговорим за едно-две неща.

— Скоро ще си тръгвате. Защо просто не се отпуснете и не се насладите на оставащата почивка?

— Трудно е да се отпуснем, когато сме толкова разтревожени за теб — заяви Фийби.

— Ами престанете да се тревожите!

— Успокой се, Моли — намеси се Кевин. — Ако искат да си поговорим, мисля, че можем да им отделим няколко минути.

Ама че подлизурко! Или може би е решил, че е време да си поиграе на нова, рискована игра? Още от самото начало тя бе наясно, че Тъкър няма намерение да подвива опашка от страх пред Дан и Фийби, а и цял живот беше обичал опасностите.

— Ти може да имаш свободно време, но аз нямам — отсече младата жена.

Дан понечи да я хване за ръката, както когато беше на петнайсет, но Кевин се хвърли напред и му препречи пътя. Моли не можеше да реши кой остана по-изумен — тя или зет й. Нима Кевин бе сметнал жеста му за заплашителен?

Фийби разбра, че кръстосването на шпагите между двамата мъже е неизбежно, и се приближи до мъжа си. Размениха си многозначителни погледи и Дан закрачи напред към пътеката.

— Веднага. Да вървим.

Значи моментът на разплатата най-после бе настъпил и нямаше измъкване. На Моли не й бе особено трудно да се досети на какви въпроси ще бъде принудена да отговаря. Нямаше да е зле да можеше също толкова лесно да измисли и отговорите.

Насочиха се мълчаливо покрай плажа и последните бунгала, а сетне продължиха към края на гората. Дан спря, когато стигнаха до дъсчената ограда, бележеща границите на лагера. Кевин се отдръпна от Моли и се опря на най-близкия стълб.