Капризите на сърцето

Лили се бе излегнала на шезлонга, заслушана в мелодичния звън на вятърните камбанки, окачени на дивия рожков51, извисяващ се във вътрешния двор. Обичаше вятърни камбанки, но Крейг ги ненавиждаше и не й позволяваше да ги окачва в градината. Затвори очи, доволна, че гостите на пансиона рядко навестяваха уединеното и спокойно място зад къщата.

Най-после бе престанала да си задава въпроса колко дълго ще остане тук. Щеше да разбере, когато стане време да си върви. Днес си прекараха толкова весело. Когато застана на изходната база, Кевин изглеждаше горд с нея, а на пикника не я избягваше като Лиам.

— Криеш се от обожателите си?

Тя отвори очи и сърцето й заби забързано, когато пред нея застана мъжът, за когото толкова мислеше напоследък. Косите му бяха разрошени и все още беше с измачканите шорти и синята тениска, които носеше по време на пикника. И той като нея още не се беше преоблякъл след мача.

Тя се загледа в тъмните му проницателни очи.

— Почивам си от следобедните вълнения.

Той се отпусна върху възглавниците на съседния шезлонг, изработен от дърво на секвоя.

— За момиче играеш софтбол много добре.

— И ти не си зле за изнежен художник.

Лиам се прозина.

— Кого наричаш изнежен?

Лили едва сдържа усмивката си. Прекалено често се усмихваше в негово присъствие и това навярно го окуражаваше. Всяка сутрин актрисата си повтаряше, че ще остане в стаята си, докато той не си тръгне. И всяка сутрин слизаше долу. Още не можеше да повярва какво му бе позволила. Сякаш я бе омагьосал, сякаш стъкленото му ателие беше част от друг свят. Но сега отново се бе върнала в реалността.

Освен това се дразнеше, че той може да се забавлява без нея. Ако не се шегуваше с Моли, флиртуваше с Фийби Кейлбоу или се закачаше с някое от децата й. Изненадваше се, че хлапетата никак не се бояха от този груб, заядлив и заплашителен мъж. Това още повече я ядосваше.

— Иди да се измиеш и преоблечеш — заповяда й той. — И аз ще го направя, а след това ще те заведа на вечеря.

— Благодаря, но не съм гладна.

Художникът въздъхна уморено и отпусна глава върху облегалката на стола.

— Значи, все още искаш да пратиш по дяволите всичко, което беше помежду ни? Нямаш намерение да дадеш шанс на връзката ни?

Лили спусна крака на земята и се изправи.

— Лиам, разбери, че случилото се помежду ни беше моментна лудост. Напоследък съм прекалено самотна и се поддадох на глупав импулс.

— Благоприятен момент и стечение на обстоятелствата?

— Да.

— И това можеше да се случи с всеки друг мъж?

Искаше й се да му отговори утвърдително, но не можа.

— Не, не с всеки. Ако искаш, ти можеш да бъдеш дяволски чаровен.

— Както и милион други мъже. Знаеш, че между нас имаше нещо, но си прекалено страхлива, за да го признаеш.