Крайни мерки
- Автор: Флинн Винс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Крайни мерки». Краткое содержание книги:
Телефонът иззвъня. Стансфийлд го вдигна.
— Томас, намерихме го! — възкликна от другата страна Чарли Добс.
— Къде?
— Няма да повярваш. В къщата на Стю Гарет.
— Какво?
— Мъртъв. Гледам го по проклетите новини. Трупът му е опрян на оградата на Гарет. Екипи и на трите големи телевизии са на мястото и предават на живо. Ченгетата дори още не са пристигнали!
— Как са се озовали там толкова бързо?
— Не знаем.
— Нашите хора на път ли са?
— Да.
— Чарли, задръж за момент. — Стансфийлд отстрани слушалката от ухото си. — Намерили са го. — Замълча, за да прецени реакцията на Гарет, и продължи: — Мъртъв.
Гарет приличаше на убиец, току-що чул заключението „Невинен“ от съдебните заседатели.
— Къде? — въздъхна той.
— Във вашата къща.
Паника се изписа на лицето на Стю Гарет.
В момента медиите са пред вас и излъчват на живо от мястото на събитието.
Президентът Стивънс грабна дистанционното и включи екраните на стената отсреща.
— От моята къща? — Шефът на президентския екип бе рухнал.
— Да… Защо някой би захвърлил трупа на Артър на вашата морава?
— Нямам представа… абсолютно никаква представа!
— Опасявам се — каза Стансфийлд студено, — че ще трябва да измислите нещо по-добро.
— Не знам! Дори не познавам човека! — клатеше глава Гарет.
— Чарли, ще бъда там след около половин час. Искам пълна информация още при кацането. — Стансфийлд затвори телефона и погледна часовника си. Помисли си да каже на Гарет да го придружи, за да го разпитат, но си даде сметка, че Гарет никога не би приел. Освен това първо искаше да извърши някои проверки. Погледна президента, втренчил очи в телевизионните екрани. — Сър, това е потенциално обезпокоителна ситуация за вас, но, общо взето, имахме голям късмет. Който и да е похитителят на Артър, той не е разполагал с достатъчно време да го разпита, така че има надежда да не сме се компрометирали. Трябва да се върна в Лангли и да започна работа по ограничаване на възможните щети. Нашите съюзници ще искат известни разяснения. Ще ви се обадя веднага щом установя нещо.
— Планът… е добър — отвърна Стивънс, без да може да скрие притеснението си.
Стансфийлд отправи към Гарет последен изпитателен поглед и напусна залата.
Веднага щом вратата зад него се затвори, Стивънс дръпна Гарет настрана и възкликна:
— Стю, какво става, по дяволите?
Гарет поклати глава. В момента искаше да знае само къде се е дянал Майк Нанс.
37.
Коулман намери един оскъдно осветен паркинг в центъра и остави колата отключена, с ключове на таблото. Измина пеша разстоянието до „Адамс Морган“.
Беше извън играта. ФБР щяха да го чакат. Въпросът беше само къде и с колко агенти. Ако се наложеше, той можеше да се отърве от тях и да изчезне, но така щеше да признае вината си. Засега трябваше да се държи естествено.
Щом приближи апартамента, в който живееше, Коулман изостри вниманието си. По това, колко трудно щеше да открие наблюдаващите го, щеше да прецени степента на проявения от ФБР интерес. Ако подминеше микробус с боядисани в тъмно стъкла или лимузина с отпуснат върху волана шофьор, щеше да е наясно, че от ФБР не го разграничават от другите стотина бивши командоси, които разследват.
Вървеше като хищник — отпуснат физически, очите му регистрираха всичко, което го заобикаляше. Щом зави по своята улица, обхвана с поглед редицата коли. Нищо — никакви микробуси, никакви камиони. Може да са паркирали на някоя от съседните улици. Трябваше да ги провери сутринта, когато излезеше да тича.
Изкачи стълбите на сградата, отвори входната врата и тръгна към втория етаж. Спря пред апартамента си и провери ключалката за следи от шперц. Нямаше, което изобщо не означаваше, че не е отваряна. Коулман отключи и влезе. Светна лампите, включи телевизора и пусна щорите. Извади от джоба си малък черен сензор. Обиколи цялата стая, като прокарваше черния предмет над и под всяка мебел. Сензорът не откри подслушвателно устройство в стаята. Без да светва други лампи, Коулман провери кухнята, банята и спалнята си. Отново нищо.
Това, че не бе намерил „бръмбари“ обаче, съвсем не означаваше, че не го следят; може би бяха много добри. Коулман извади малко фенерче от скрина и се мушна под леглото, където пазеше сандък с интересни, но съвсем законни вещи.
Сандъкът винаги бе подравняван по един и същ начин — предният му край се падаше точно под средната пречка на леглото. Сега беше изместен. Някой бе влизал в апартамента.