Крайни мерки
- Автор: Флинн Винс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Крайни мерки». Краткое содержание книги:
Нанс закрачи бавно из стаята.
— Имам идея за контрол на щетите. — С ръце на кръста той се обърна и заяви: — Ще кажем на Стансфийлд истината.
— Да не си откачил? — задави се Гарет.
— Стю, за последен път те предупреждавам да се овладееш! Не забравяй, че Артър ти лепна етикет е цената, преди да бъде убит, и аз съм единственият, който може да анулира поръчката.
Гарет отвори уста, но Нанс не го остави да заговори:
— Стю, искам да мълчиш през следващите пет минути!
Гарет прехапа език.
— Ще съобщим на Стансфийлд, че сме се обърнали към Артър да ни помогне за прокарването на президентския бюджет. Ще му кажем, че Артър е съдействал в изнудването на конгресмен Мур. Просто е, истина е и Стансфийлд ще повярва, защото можем да го докажем. Признаваме си за някои нарушения и Стансфийлд си отива доволен.
— А медиите?
— Стю, няма да повтарям! Сега говорим за Стансфийлд! За медиите ще разговаряме по-късно.
— Трябва ли да кажем на Джим?
— Не! Трябва да може да отрече. След съвещанието ще му кажем, че сме искали да го защитим. Само ме остави да говоря аз и — за Бога — не губи самоконтрол!
Нанс приключи разясненията и се отправиха към залата. С влизането Нанс спря и се озърна за Стансфийлд. Не беше пристигнал още, но шефът на Обединеното командване, държавният секретар и министърът на отбраната бяха там. Нанс реши, че е изключено разговорът да се проведе в тяхно присъствие. Трябваше да се обясни със Стансфийлд насаме. Приближи се до президента и прошепна:
— Сър, по причини, които не мога да обсъждам в момента, Ви моля да освободите от съвещанието шефа на Обединеното командване, министъра на отбраната и държавния секретар.
— Това няма ли да изглежда доста необичайно?
— Моля ви, сър, доверете ми се. Трябва да разговаряме с директор Стансфийлд насаме. Така ще е най-добре. Ще ви обясня по-късно.
Стивънс се поколеба за момент, после хвърли поглед към Гарет и направи връзката. Изкашля се леко и каза:
— Господа, настъпи лека промяна в плановете. Налага ми се да разговарям с директор Стансфийлд насаме.
Всички станаха и се отправиха към вратата. Щом напуснаха помещението, Нанс внимателно затвори вратата след тях.
— Сега ще ми кажете ли какво става, по дяволите? — попита Стивънс.
— Господин президент… сър… Смятам, че би било най-добре да изчакаме господин Стансфийлд — отвърна Нанс хладно.
— И защо?
— Ще изисквате пълна опровержимост на чутото, сър.
— Какво сте замислили? — Президентът се обърна навъсен към Гарет, но Нанс го изпревари:
— Сър, това няма да ви засегне по какъвто и да било начин. Повярвайте — ще бъде най-добре, ако изглеждате изненадан, когато разкажем на Стансфийлд каква е връзката ни с Артър.
38.
Майкъл се промъкваше през натовареното сутрешно движение в центъра на Вашингтон зад волана на тъмнозеления си „Чеви Тахо“. Беше изморен и напрегнат. Нервите му бяха изопнати от безсънието. Когато бе на четири преки от Хувър Билдинг, той набра телефона на централата. След няколко позвънявания жена с приятен глас отвърна:
— Федерално бюро за разследване. С какво мога да ви услужа?
— Специален агент Макмахън, ако обичате.
— Един момент.
Телефонът зазвъня отново. Отговори друг глас.
— Специален агент Макмахън, ако обичате — повтори Майкъл.
— Специален агент Макмахън в момента отсъства. Кой го търси?
— В сградата ли е тази сутрин?
— Съжалявам, но нямам право да отговарям на такива въпроси. Бихте ли ми казали кой се обажда?
Майкъл натисна рязко спирачките, за да избегне сблъсъка с едно такси, което спря точно пред него.
— Конгресмен О’Рурк на телефона. Трябва да говоря с него. Спешно е!
— Специален агент Макмахън е зает. Бих могъл да му предам какво желаете.
— Нищо не желая. Трябва да му дам нещо, което ще го заинтригува.
— За какво се отнася?
Майкъл въздъхна, без да крие раздразнението си.
— Чуйте, знам, че си вършите работата, но става въпрос за нещо, което не мога да обсъждам по телефона.
— Казахте, че сте конгресмен O’Pypk?
— Да.
— Ще видя дали ще успея да го открия, но ще бъде от полза, ако мога поне да му намекна за какво се отнася. Напоследък му се обаждат доста конгресмени и сенатори.
— Трябва да му дам нещо. Нещо, което ще има огромно въздействие върху разследването му.
— Един момент, конгресмен. Ще се помъча да го открия. С телефон, притиснат до ухото, O’Pypk заобиколи Хувър Билдинг. Няколко минути по-късно прозвуча гласът на Макмахън: