Крайни мерки
- Автор: Флинн Винс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Крайни мерки». Краткое содержание книги:
Стансфийлд наблюдаваше безмълвно как неговите хора алармираха Бреговата охрана, местните полицейски участъци, служещите на летището и митничарите. От съображения за сигурност не казаха на никого истинската причина за тревогата, а само, че търсят беглец. Не желаеха историята да стигне до медиите. Стансфийлд си даваше сметка, че ако успеят да върнат Артър на този етап, би било невероятен късмет, а за да им провърви, трябваше добре да се постараят, защото с всяка изтичаща минута шансовете им за успех намаляваха. Освен това Стансфийлд бе длъжен да спазва определена процедура. Той се включи в една обезопасена линия и набра номера на Бюрото за национална сигурност в Белия дом.
— Бюро за национална сигурност. Майор Максуел слуша. Моля, представете се.
— Обажда се директор Стансфийлд от ЦРУ. Президентът там ли е?
— Да, сър.
— Алармирайте Съвета за национална сигурност и свикайте всички членове. Намираме се в потенциално критично положение. Кажете на президента, че пристигам след петнайсет минути.
— Да, сър.
Стансфийлд затвори телефона и нареди на бодигарда си да подготви хеликоптера за излитане. После се обърна към Добс:
— Чарли, дай Боже да го върнем, но трябва да започнем да се подготвяме и за най-лошото. Свикай всички тук. Искам доклад, включващ оценка на вероятните щети във възможно най-кратък срок. Трябва да знаем какви текущи операции може да са изложени на риск и колко от агентите ни могат да бъдат провалени, ако Артър проговори.
— Искаш ли да алармирам нашите приятели отвъд океана?
— Засега не уведомявай посолствата. Ще изчакаме още някой и друг час.
— А англичаните? Артър доста поработи с тях.
Стансфийлд дори не се бе сетил за това. Техните съюзници щяха да бъдат особено разстроени.
— Задръж така още няколко часа. Ще трябва да проведа тези разговори лично. Ако има някакво развитие, обади ми се незабавно.
Артър отговори на последния въпрос в своя живот. Майкъл погледна към Коулман изумен и натисна стопа на магнетофона. Стана, посочи вратата и Коулман го последва. В коридора свалиха маските и се спогледаха.
— Това е невероятно! — промълви Майкъл.
— Повече от невероятно. Това може да свали правителството! Даваш ли си сметка какво ще стане, ако предоставим тази лента на медиите?
— Не ми се ще и да мисля — отвърна О’Рурк.
— Ако „Уотъргейт“ очерни президентството, това ще го унищожи завинаги! — Коулман посочи към стаята. — Искаш ли да му зададеш още някакви въпроси?
O’Pypk се замисли за момент.
— Колкото по-бързо се отървем от него, толкова по-добре — каза тихо.
— Съгласен. Направи копие на лентата, а аз ще се погрижа за Артър.
Върнаха се при заложника си. Майкъл взе лентата и се качи горе. Коулман грабна празната спринцовка и издърпа буталото, за да я напълни с въздух. Приведе се, взря се в стъклените очи на Артър, после с презрение заби иглата в ръката му. Натисна буталото и изпрати смъртоносни мехурчета въздух в кръвния поток на Артър. Нямаше никакво желание да гледа възрастния мъж как умира, затова отиде в гаража да потърси нещо, с което да увие трупа.
Майкъл се върна долу след няколко минути и помогна на Коулман да загънат Артър в зелени торби за отпадъци. Сложиха трупа в багажника на БМВ-то и го покриха с одеяла.
Какво ще правиш с лентите? — попита Коулман.
— Не знам.
— Обмисляш ли вариант да ги пуснеш на медиите?
— Не съм убеден, че е добра идея.
Коулман кимна.
Според мен това ще ни върне сто години назад.
— Съгласен съм.
— Е, каквото и да решиш, ще трябва да го направиш без мен. С теб май известно време няма да можем да се виждаме. Ако си прав за ФБР, ще ми се наложи да се покрия.
— Мисля по този въпрос. Тази лента може да се окаже полезна.
— Как? — попита Коулман.
— Ако бъде огласена, тази малка изповед може да катурне цялото правителство. Без значение дали Стивънс е участвал, или не, ще бъде замесен. С охота би направил какво ли не, за да предотврати евентуалното й предоставяне на медиите. А ЦРУ… те ще изгубят най-много. Ако записът стане обществено достояние, цялото Управление ще бъде закрито до седмица. Затова, ако имат начин да предотвратят скандала, биха го използвали.
— Да, като например да ни изпратят по куршум в тила.
— Няма опасност, ако си разиграем добре картите. Нека да поговорим за това в колата.
— Ти идваш с мен да хвърлим трупа? — попита изненадан Коулман.