Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Съпротивлява се — повтори Исае. — Ранена ли е? Добре ли е?
— Има доста живот в нея — отвърна Сифа. — Поне така изглежда.
— Стъклената килия се намира под амфитеатъра — обясни вяло Сайра. — Там държеше и мен, преди… — Тя се спря. Пръстите ѝ кръжаха плахо над раната във врата ѝ. — Второто и третото видение се случват на едно и също място. И моментът ли е еднакъв?
— Инстинктът ми говори — отвърна Сифа, — че се наслагват едно върху друго. Но чувството ми за време понякога ми изневерява.
Тя спусна ръце в скута си и пъхна едната в джоба си, откъдето извади нещо, дребен предмет. Блясъкът му привлече погледа на Акос — беше копче от сако, пожълтяло по краищата, където лакът му се е протрил от честото закопчаване. Почти видя как пръстите на баща му го вкарват в илика, докато се оплаква, че трябва да посети поредната военна вечеря на сестра му в Шиса като представител на хесанските равнини с ледоцвети. Все едно това сако ще заблуди някого — беше казал веднъж на майка им, докато се приготвяха в банята. — Само един поглед към изподраните ми от ледени късове обувки ще им даде да разберат, че съм фермер. Майка им само се беше засмяла.
Може би в някой друг вариант на бъдещето Осех Кересет щеше да седи до Сифа в този странен кръг от хора, давайки на Акос стабилността, която майка му никога не можеше да му предложи с нервния си пророчески характер. Сигурно носеше копчето, за да му напомни, че баща му не седи край тази маса заради Вас. Като се замисли, се увери, че е прав — че точно затова го е извадила от джоба си.
— Опитваш се да ме манипулираш с това — озъби ѝ се той, прекъсвайки Тека, която тъкмо казваше нещо. Не го интересуваше. Сифа гледаше право в него. — Прибери го. Спомням си го достатъчно добре и без твоя помощ.
Все пак — помисли си той аз гледах как умира, не ти.
Нещо свирепо просветна в очите на майка му, сякаш подслушваше мислите му. Въпреки това прибра копчето в джоба си.
В крайна сметка то успя да му напомни не за баща му, а за манипулативната природа на майка му. Споделяше с тях виденията си не защото бяха абсолютни, неизменни във времето като ориста, а защото беше избрала вариант на бъдещето, който устройваше нея самата, и сега се мъчеше да тласне всички им към него. Като дете може и да се е доверявал на преценката ѝ, на избора ѝ на бъдеще. Но сега, след отвличането и всичко останало, случило се в живота му, едва ли щеше да се случи.
— Както каза Тека — прекъсна Джорек напрегнатата тишина, — знаем, че тя е сестрата на канцлера ви, но съдбата на Ориев Бенесит няма връзка с нашите интереси. Простете, но единствената ни цел е да свалим Ризек Ноавек от власт.
— Като го убием — додаде Тека. — В случай, че има не разбрали.
— Нямате интерес да спасите сестрата на канцлера? — попита студено Исае.
— Тя не е наш канцлер — изтъкна Тека. — И не сме лига на героите или нещо такова. Нямаме намерение да рискуваме живота и безопасността си за тувхийци.
Исае стисна устни.
— Имате интерес да помогнете, защото това ви предлага възможност да постигнете целта си — вдигна глава Сайра. — Откога Ризек Ноавек организира официални церемонии за взводове от странстващи войници? Прави го само за да осигури публика за екзекуцията на Ориев Бенесит, за да докаже, че може да се опълчи на ориста си. Ще се увери, че цял Шотет го гледа. Ако искате да предприемете нещo срещу нещо, трябва да го напраните по време на церемонията. Да му отнемете мига на триумф пред очите на всички шотетци.
Акос плъзна поглед по редицата жени до себе си. Исае, смаяна и дори малко благодарна на Сайра, задето се беше застъпила за Ори, още държеше с отпуснати пръста чашата си. Киси усукваше кичур коса около пръста си, сякаш дори не ги слушаше. Сайра говореше с дрезгав глас, а ниските светлини се отразяваха в лъскавата сребърна кожа от едната страна на главата ѝ.
— Ризек ще е пред огромна тълпа — контрира Тека, — сред която ще са най-ревностните му поддръжници и най-свирепите войници. Какво точно предлагаш да „предприемем“?
— Сама го каза, не помниш ли? — отвърна Сайра. — Да го убиете.
— О, вярно! — Тека плесна с длан по масата, видимо подразнена. — Как не ми хрумна — да го убием? Колко е просто само!
Сайра врътна очи.
— Този път няма да ви се налага да се прокрадвате в дома му, докато спи. Този път аз ще го предизвикам да се бие на арената.