Смъртни белези
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Смъртни белези #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542719182
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Смъртни белези». Краткое содержание книги:
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite известно време да ги спретнат и два пъти парцал да решат дали ще си помогнат или ще си помогнат взаимно ... В една галактика има насилствено и отмъщаващо господство на хората, цялата има дарба - силата е уникална, тя я предопределя. А нежният дарби могат и гаджето са по-умни ...
Сайра е сестра на бруталния тиранин. Нейната дарба носи болка и сила - това е безполезно, от брат и половина пълзи далеч, да, отблъскваш си. Но Сайра е много по-вероятно да се сблъска със зет си - тя е силна, умна и много умна, разцепена Ризек от подозрение.
Акос е грях върху оракула от далечната и mrazovit планетата Tukhve. Това е щедро и добро, но предварително носталгия, която по някакъв начин е богата на семейство, без да знае границата. Очаровани от войната с Ризек, младежите са още по-добри и освобождават брат си, независимо от цената.
Nishkite за известно време ще попълнят отряда за тях и за два месеца те са парцал, ще решат, ще дадат помощ, или да, ще осакатяват един друг ...
— Усетих, че синът ми ви представи с голямо желание — подхвана майка му. — Сигурно сте му близка приятелка.
— Ами… да — отвърна Сайра. — Така ми се струва.
Струва ти се? помисли си Акос, едвам сдържайки се да не врътне очи. На стълбището преди малко ѝ беше дал повече от ясни определения за чувствата си към нея, но явно още не можеше да повярва. Това е проблемът, когато си убеден в собствената си лошотия — винаги мислиш, че хората лъжат, когато не са съгласни с теб.
— Чувала съм, че имате талант за убийства — заяви майка му.
Поне беше предупредил Сайра за нетактичния ѝ подход.
Той погледна към Сайра. Държеше облечената си в броня китка до корема си.
— Може да се каже — потвърди тя. — Но не ми е страст.
От чучура на чайника излизаше пара, но още недостатъчно гъста за попарване на ледоцветите. Водата никога не бе завирала толкова бавно.
— Двамата сте прекарали доста време заедно — продължи майка му.
— Да.
— Вие ли сте отговорна за оцеляването му през последните сезони?
— Не — отрече Сайра. — Синът ви сам оцеля.
Сифа се усмихна.
— Звучите отбранително.
— Не си приписвам заслуги за чуждата сила — обясни Сайра. — Само за моята собствена.
Усмивката на майка му се разшири.
— Май сте и доста наперена.
— И по-лошо са ме наричали.
Парата стана достатъчно гъста. Акос взе куката с дървена дръжка, окачена до печката, и вдигна с нея чайника. Той го застопори, така че да разлее врящата вода по чашите. Исае дойде да си вземе, надигна се на пръсти и прошепна в ухото му:
— Ако още не те е осенило, нека ти подскажа, че твоето момиче и майка ти са доста сходни личности — отбеляза тя. — Ще спра дотук, защото виждам, че този безспорен факт те ужасява.
Акос я изгледа учудено.
— Това хумор ли беше, госпожице канцлер?
— От време на време дори аз правя забавни коментари. — Тя отпи от чая си, макар и още врял. Но като че ли не се опари. Стисна чашата между двете си длани и я доближи до гърдите си. — Добре ли познаваше сестра ми, като бяхте деца?
— Не колкото Айджа — отвърна Акос. — С мен се говореше малко по-трудно.
— Доста ми е разказвала за него — продължи Исае. — Беше съкрушена, когато го отвлякоха. Напусна Тувхе за известно време, за да ми помогне да се възстановя след инцидента. — Тя махна с ръка към белезите по лицето си. — Нямаше да се справя без нея. Онези глупаци в Щабквартирата на Съвета не знаеха какво да ме правят.
Акос беше чувал само откъслечни слухове за Щабквартирата на Съвета. Представляваше гигантски космически кораб, обикалящ в орбита около слънцето им и населяван от сбирщина посланици и политици.
— Аз пък си мислех, че си в свои води сред тях — отбеляза той.
Не беше точно комплимент и тя май не го прие като такъв.
— Хората си мислят много неща за мен — сви рамене Исае.
Да, в болницата в Шиса се появи с лъскави обувки, помисли си Акос, но през цялото това време не се оплака нито веднъж. Ако наистина е прекарала по-голямата част от живота си на военен кораб, обикалящ из космоса, едва ли е живяла като кралска особа на борда му. Въпреки това му беше трудно да я определи. Имаше чувството, че не се вписва в никоя категория.
— Е, каквито и да са отношенията ви — подхвана пак Исае, — съм ти… благодарна за помощта. И на Сайра. Нещата стават по неочакван за мен начин. — Тя вдигна поглед към дупката в тавана. Абсолютно всичко.
— За мен също.
Тя направи тих звук с гърлото си.
— Ако успееш да измъкне Айджа, без да умреш междувременно, ще се прибереш ли у дома с нас? — попита го тя. — Познанията ти от първа ръка за шотетската култура ще са ми полезни. Моят опит с шотетци е едностранчив, както предполагам се досещаш.
— И мислиш, че народът ще одобри сътрудничеството ти с орисан изменник? — учуди се той.
— Може да се подвизаваш под друго име.
— Не мога да крия самоличността си — отвърна той. — И не мога да избягам от факта, че ориста ми ме отпраща отвъд Границата. Вече не се и опитвам.
Тя отново пийна глътка чай. Изглеждаше почти… натъжена.
— Казваш „Границата“ — отбеляза. — Също като тях.
Беше го направил несъзнателно, без дори да се замисля. Тувхийците наричаха това място просто „перестата трева“. Допреди малко същото важеше и за него.