Зодия убиец [bg]

Тя си пое дълбоко дъх.

— Развика ми се. Каза ми, че така ще унищожа семейството ни, ще съсипя всичко.

— Ти разбра ли какво точно е имала предвид?

— Разбира се. — Брук се заигра с косата си, после се подпря на гранитния плот и сълзите потекоха от очите й. — Виж какво стана после.

Фин постави ръка върху рамото й.

— Благодаря — каза. — Трябваше да го знам.

— Да знаеш какво? — Тонът на Брук стана умоляващ, изпълнен с отчаяние. — Какво ти казах толкова, което може да промени нещата? Какво дойде да изкопчиш от мен?

Той понечи да отговори, но някой друг заговори преди него. Гласът дойде от другия край на кухнята:

— Да, господин Фин, какво искахте да изкопчите от нас?

Фин и Брук се обърнаха едновременно. На вратата стоеше Катрин Бюканън. Беше спокойна, може би леко уморена. Белезите върху лицето и врата й още се виждаха, тя вече не ги криеше.

— Дойдох тук, за да достигна до разумно обяснение на случилото се.

— И достигнахте ли? Сега разумно ли ви се струва?

Той кимна.

— Мисля, че да.

Катрин се обърна към дъщеря си:

— Скъпа, трябва да останем сами с господин Фин.

Брук поклати глава:

— Не. Нищо не разбирам. Няма да изляза.

— Моля те, мила. Всичко е наред. После ще ти обясня всичко, но сега те моля да ни оставиш да разговаряме на четири очи. — Тя нежно хвана лицето на дъщеря си и я целуна по бузата. — Няма да се бавим. После ще се кача при теб и ще ти разкажа.

Брук поклати глава, но тръгна към стълбите за втория етаж. Преди да излезе от кухнята, се обърна и майка й махна с ръка — както се маха на първокласник, преди да го изпратиш на първия му учебен ден.

— Всичко ще бъде наред — повтори майка й.

Щом Брук излезе, Катрин погледна Фин в очите.

— Предполагам, че имате въпроси към мен.

Тя го поведе към своята стая. Остъклената стая с цветята. Навън беше тъмно, но тази си оставаше най-ведрата и жизнерадостна стая в цялата къща. Докато вървяха натам, тя каза:

— Ще трябва, разбира се, да продадем къщата. — В тона й се долавяше известно примирение. — Не поради финансови причини. Мъжът ми имаше много пари, повече, отколкото можете да си представите… Значи сега аз имам много пари. — Мисълта като че изненада самата нея, но тя бързо промени темата: — Както и да е, не мога да си представя да остана тук. Не и след всички ужасни неща, които се случиха.

— Като убийството на съпруга ви ли? — попита Фин.

Тя го погледна уморено:

— И това също.

Катрин седна в един нисък стол с бамбукови облегалки и големи възглавници с ръчно изрисувани орхидеи. При други обстоятелства Фин би ги намерил за прекалено безвкусни, но те придаваха атмосфера на спокойствие и мекота.

Тя подкани Фин да се настани срещу нея.

— Какво успяхте да научите досега, господин Фин?

Той се приведе напред.